Да постъпиш правилно.
Какво ще рече да постъпиш правилно? Трябва ли, даже, когато това не ти харесва? Или пък се получава зблъсък на морала с егоизма?
Не би ли било егоистично да постъпиш неправилно, въпреки че знаеш какво всъщност трябва? Или правилната постъпка противореща с интересите ни е просто борба срещу егоизма? Факт е, че когато знаеш какво е правилно (не само според твоята гледна точка, но и тази на останалите) си длъжен да постъпиш по този начин в отговорността си на почтен човек. Ако държиш на един човек, но от страх да не го загубиш му попречиш да бъде щастлив, то ти си егоист. Егоизмът няма място в приятелството и любовта. В такива случай, ако наистина държиш на човека и искаш той да бъде щастлив (или поне не ти да бъдеш отговорен за нещастието му) трябва да постъпиш правилно, дори ако от това има риск да се разделите и отдалечите. Тогава трябва да си кажем просто "Шанс" и да продължим. Даже и това да се случи ще сме с чиста съвест, че сме преборили егоизма си и не сме попречили на другия на опознае и изживее щастието.
От тук нататък спирам с мрънкането.
На Фрида
Какво ще рече да постъпиш правилно? Трябва ли, даже, когато това не ти харесва? Или пък се получава зблъсък на морала с егоизма?
Не би ли било егоистично да постъпиш неправилно, въпреки че знаеш какво всъщност трябва? Или правилната постъпка противореща с интересите ни е просто борба срещу егоизма? Факт е, че когато знаеш какво е правилно (не само според твоята гледна точка, но и тази на останалите) си длъжен да постъпиш по този начин в отговорността си на почтен човек. Ако държиш на един човек, но от страх да не го загубиш му попречиш да бъде щастлив, то ти си егоист. Егоизмът няма място в приятелството и любовта. В такива случай, ако наистина държиш на човека и искаш той да бъде щастлив (или поне не ти да бъдеш отговорен за нещастието му) трябва да постъпиш правилно, дори ако от това има риск да се разделите и отдалечите. Тогава трябва да си кажем просто "Шанс" и да продължим. Даже и това да се случи ще сме с чиста съвест, че сме преборили егоизма си и не сме попречили на другия на опознае и изживее щастието.
От тук нататък спирам с мрънкането.
На Фрида
Няма коментари:
Публикуване на коментар