Объркани мисли

New Job

2008-07-10T23:19:00.002+03:00

След цял месец обикаляне по интервюта си намерих работа в Хюлет-Пакард (Ейч Пи/НР). В началото на седмицата започнах и поне до сега ми харесва. Обстановката е хубава, колегите са готини (особено в моя отдел много добре се разбираме и е забавно).
Пътувам когато мога със сестра ми с колата, но с градски транспорт също отнема толкова време разликата е само в удобството.
Вярно- сега имам по малко време за приятелите си но, като чели едва сега се научавам да си ценя времето и да не го пропилявам.
Започва нов етап от живота ми, много различен, нов, вълнуваш :)

Нещата се нареждат по най-добрия възможен начин стига да правиш нещо и да си заслужиш този развой на събитията.

Живота за мен е низ от възможности. В зависимост от това как и дали се възползваме от тях избираме пътя си- в крайна сметка поне 90% от нещата са в следствие на дейстията ни.

Объркани мисли част 5

2008-06-10T10:34:00.003+03:00

Да постъпиш правилно.

Какво ще рече да постъпиш правилно? Трябва ли, даже, когато това не ти харесва? Или пък се получава зблъсък на морала с егоизма?
Не би ли било егоистично да постъпиш неправилно, въпреки че знаеш какво всъщност трябва? Или правилната постъпка противореща с интересите ни е просто борба срещу егоизма? Факт е, че когато знаеш какво е правилно (не само според твоята гледна точка, но и тази на останалите) си длъжен да постъпиш по този начин в отговорността си на почтен човек. Ако държиш на един човек, но от страх да не го загубиш му попречиш да бъде щастлив, то ти си егоист. Егоизмът няма място в приятелството и любовта. В такива случай, ако наистина държиш на човека и искаш той да бъде щастлив (или поне не ти да бъдеш отговорен за нещастието му) трябва да постъпиш правилно, дори ако от това има риск да се разделите и отдалечите. Тогава трябва да си кажем просто "Шанс" и да продължим. Даже и това да се случи ще сме с чиста съвест, че сме преборили егоизма си и не сме попречили на другия на опознае и изживее щастието.

От тук нататък спирам с мрънкането.

На Фрида

Сезона се закрива с яко метъл!

2008-05-27T23:50:00.000+03:00

Последния ни абитурент за този сезон е Никифор!

Потенциалния работохолик на бала си работи! (Луд за връзване)

Вместо в костюм Ники беше с кожен панталон и сребристо-металика риза и лъснати до огледало кубинки.
Много ни радваше! Алекс се беше издокара с много красива червена рокличка (която според брат й била по-хубава от балната й) и готина прическа. С нея се правихме на папараци- тя с фотоапарата ми, аз- с камерата (вече имам цяла касетка само с балове) Братовчед му ни кара с много готин джип. Срещата на неговия клас беше на бензиностанцията до нашето училище та Ники по 1 време предложи да прескочим до него, ако имаме часове. Беше пълно с готини коли- присъстваше дори и червен мустанг и ретро-кабрио. Другите 2ма метъли от класа също от далече се отличаваха: единя си беше с костъм но също с лъснати кубинки а другия беше невероятно стилен и със златен джобен часовник. Момичетата им бяха доста безвкусно облечени (кой каза, че фотографите имат чувство за естетичност?) И тук се забутахме по малките улички и изгубихме колоната когато отивахме за класния. Накрая се оказа че някой от тях е взел вече класния и хайде в училище- това вече знаехме, къде се намира. Двора на ПГ по полиграфия и фотография беше препълен с коли, мотори и народ. Видяхме и Сава-та (Dream_dragon) който заедно с други двама направиха шоу с облеклото си. единя беше облечен като Индиана Джоунс а другия като Дон Колеоне и с пурата усмърдя целия двор -_-"
Постояхме известно време, странно ни беше на мен и Алекс че тях не го вкарваха за последно в класните стаи :/
После се запътихме към Скай плаза на Дондуков. Там пожелахме на Никито весело изкарване и продължихме понеже нямаше, къде да се спре. И така докато абитурента ни атакува бюфета и бара братовчед му ни закара на Константин величков да си хванем рейса за към Алекс където ядохме, пихме и гледахме снимки и клипчета. Понеже стана късно Алекс се съгласи да дойде да спи у нас понеже ме беше шубе по тъмно сама с камерата да се прибирам. Така чантата на камерата с нея и останалите глупости вътре сложихме в мешката йи за отрицателно време стигнаме до нас. Тук направих нещо за което тя ме беше помолила от известно време- салата с авокадо. Хапнахме и пихме отново, разправяхме се със снимки и забравени у тях неща. В същото време Ники обикаля доскотеките и след няколко часа ще се забие в градинка с няколко хора и ще запиват :)

Фрида е следващата!

2008-05-24T12:32:00.003+03:00

Днес е бала на Фрида- къде без мен? :Р

Този ден започна много напрегнато като се има в предвид че сутринта майка й е завлече да й търсят рокля X( Добрато новина е че намериха 1 за 450 лв. Когато пристигнах у тях й правиха косата на масури, майка й унищожаваше наличните запаси на балони (тези които оцеляха бяха толкова много че бяха отрупали леглото й. Документирах всичко с камерата която вуйчо ми подари за бала (кой каза, че луд умора няма?) Братът на Фрида- Жорко докато наблудаваше цялата лудница около сестра си постоянно повтаряше, колко е хубаво да си мъж. Скоро дойде и жената за маникюра и грима. Мацето искаше лек грим (според мен роклята изискваше по-силен, но каквото каже абитурентката това става). С майка й помогнахме да си облече роклята, докато нанизвах и връзвах бюстието й се скъсах да псувам проклетите връзки. помогнах й да си обуе обувките и красавицата ни беше готова, фото сесия естествено имаше също (къде без? :Р) На мен ми приличаше на латино-дива :) Таксито я чакаше вече и потеглихме 1-во в училище се видяха класа като задръстиха новия булевард. 1 от моличетата приличаше повече на булка отколкото на абитурентка, а друга беше със същата рокля като Теди от моя клас но й седеше по-грозно и й се виждаше дебелата закопчалка на сутиена. Фридито ми си беше от най-хубавите каквото и да си говорим :) По път за класната се загубихме по ведни малки улички и се убедих, че тяхната организация е по-зле и от нашата. Когато се върнахме в училище вече валеше гаден дъжд. Тук се разделихме- тя на празненството в училище и после в хотел Вега, а аз у дома.

1,2,3....12! Урааа!

2008-05-21T10:34:00.008+03:00

Та вчера беше моят Бал! Ето подробно как мина всичко :-) :

Подготовка.....

Станахме в 8 часа понеже трябваше да дооправиме вкъщи. Задачите се разпределиха и се започна. Малко преди 10ч. сестра ми ме закара при фризьорката, където се започна с изправяне на къдриците ми (милите ми къдрички :( ) След час и половина бях готова. сестра ми се върна да ме вземе и отидохме да си взема дюнер (Алекс ми наби в главата че трябва непременно да съм яла че не се знае каква помия ще ни сервират в ресторанта а дюнер винаги ми се яде). И нас се подготвих за гостите, времето летеше, а ми липсваха още грима и маникюра! Дойдоха и 1-те гости (малко преди 13ч.), а аз бях до под кривата круша (естествено това бяха родителите на баща ми. Баба ми даже помисли рокличката с която бях за балната рокля XD ). Малко след тях пристигна и Алекс, която се притесняваше, че закъснява. Включихме я и нея в подготовката, след не особено успешните опити на сестра ми да ми рисува по ноктите набутахме Алекс (все пак- художничка е) Гостите идваха, и ме побъркваха както мен така и сестра ми като постоянно ни занимаваха с глупости: да съм отишла да ме видят, да съм поседяла при тях, та наздравици.... След маникюра вече се бяха събрали всички гости и сестра ми седна да ми направи грима като само с очите ми си игра около половин час. След това отидох с Алекс и Фрида да ми помогнат да се облек (бюстието няма как без чужда помощ да се облече) Наближаваше 16ч. - времето, в което трябваше тръгвам. Докато се обличах пристигнаха шофьорите ми с колите (предишният ден сестра ми успя да уреди 2 черни мерцедеса: 1 S-класа собственост на нейн колега заедно с колегата и 1 кабрио на негов приятел- трябваше да си избера :Р )

Потегляме-класните ни чакат....

След много снимки слязох и си избрах кабриото след като решихме да рискуваме от вятъра да да ми се развали прическата но тя се разроши съвсем малко (Алекс и Фрида ги натоварих в другата кола да дойдат и те с мен). С ок 5-10 мин закъснение бяхме 2 блока по-нататък да взема 2ма съученика- Емрах и Спаска втората се бави яко поради което я напсувахме. Хайде още снимки и тръгваме но.... аз не знам на къде та пуснахме джипа на Емарах да ни води. Взех ме още 1 момиче по път и конвоя продължи. Този идиот ни заведе право пред класната, а не на Sin city. Почнаха обаждания кой къде е и обяснения как да се стигне до класната. След ок половин час се събрахме зелия клас (без 2 момичета но на никой не му дремеше за тях) Горе продължиха поздравите кой колко бил хубав, гърмя се шампанско, звънтяха чаши, класната се разрева.... (споманах ли че задръстихме улицата с колите ни?) Време е- имаме още 1 класна за взимане. При 2-та ептен задръстихме улицата та даже и колело не можеше да мине исвен по тротоарите. Горе отново шампанско, речи и т.н.. Не се бяхме разбрали кой ще вземе в колата си тази класна, което разбрахме едва в последствие.....

Успяхме да стигнем и до училище.....

При училище задръстихме бул. България този път задружно целия випуск. В двора снимки, оркестър (даже и аз подръсах малко задник, но това е едва началото...) Почнаха с отегчителни речи накрая ни пуснаха в класните стай, където класната каза няколко думи както и присадената част на класа се появи (в налото на годината ни сляха с 1 др клас). След това се поразпръснахме и почти никой не знаеше дали трябва да тръгваме към ресторанта, а шофьорите и сестра ми даваха зор да тръгваме. И тръгнахме....

Време е за ресторанта.....

Стигнахме до Военния клуб където чакахме и останалите от класа да се появят. Събрахме се отново и хайде да влизаме, но... някои си бяха забравили или поканата или личната карта. Въпреки това успяхме всички да влезем, вътре ни чакаха голями кръгли маси разпределени по паралелки. Храната беше доста хубава, което ме учуди, както и виното. Натъпках се с пастърма и синьо сирене :) Музиката не беше лоша показател за това е факта че и аз танцувах по столовете XD
Мистър бал стана нашия Емрах!

Чакат ме в дискотеката....

Малко след 23ч. се изнесох въпреки, че и във воения ми беше весело, но в Библиотеката вече ме чакат всички. Там всички ми се нарадваха и очудиха, че прическата почти не е мръднала и в цялата дискотека имаше ок 20-30 души която предразположи да се развихрим в танците без да се блъскаме в някого. Подариха ми много готина лятна рокличка със сапун и пяна за вана (май е време да се поглезя малко :Р) Галя и Желязко дойдоха да ме видят, което много ме израдва, нищо че останаха само за малко- важното, е че си направиха труда да дойдат и да ме уважът :) Скъсах се от танци и изпих 1 тон вода, а бюстието постоянно ми го отпускаха докато не стигна до там че беше стегната колкото широко може без да ми падне.

Общо взето беше чудесен ден. До край всичкото това ми се струваше като сън в който аз съм най-красивата и живота е непрекъснато веселие.

Някой беше казал: "Не е важно къде си, а с кого!" В моя случай бях с най-скъпите ми хора: през деня със семейството, а вечерта с приятелите- какво по-хубаво от това?

Благодаря на всички вис, които дойдохте и допринесохте бала ми да стане страхотен и незабравим! :)

Ето колко ми струваше бала:

Куверт: 99 лв
Рокля: 420 лв (200 от мен и 220 от наще)
Обувки: 52 лв
Бижута: 105 лв (подарък от баба)
Чанта: 22 лв
Прическа: 40 лв
Рози за косата: 5 х 0.30= 1.5 лв
Албум: 20 лв
Грим и маникюр: Сестра ми и Алекс 0 лв
Снимка на класа: 5 лв
Дискотека: 25 лв
------------------------------
Тортал: 789.5 лв

Объркани мисли част 4

2008-05-09T11:42:00.003+03:00

Колко е издръжливостта на човек?В какво се състои то? В количеството на насъбраните му неща? В продължителността в която не позволява на нарастващата бомба да избухне? Твърди се за зодията ми (Скорпион), че характерна черта за нас била тази, че насъбираме всичко(разочарования, обиди, рани и т.н.) това ни разяйдало от вътре, но когато тази бомба със закъснител ни натежи си изпускаме нервите и избухваме, защото не сме намерили начин да обезвредим цялата каша. Снощи си изпуснах нервите-не, не ми улекна- всъщност това ме изтощи.
Какво да правим с насъбраните емоции за да предотвратим изпускането им?

2008-05-02T12:54:00.002+03:00

Христос Воскресе!

2008-04-28T11:54:00.002+03:00

Христос воскресе! Воистина воскресе!

Дойде и този светъл празник равняващ се по важност на коледа. За повечето хора Възкресение Христово е периода, в който се натъпкваме с купени и домашни козунаци, епични битки с яйцъ и ръцето във всякакви цветове получили се от боядисването на яйцъ-та.

И тази събота и неделя бях при Мути- бяхме 5-6 души на кръст и Мути го беше хванала здраво музата да ръси простотии. Нагости ни с козунак и яйца, както и някои от нас му носехме. Нещо ме прихвана да рисувам гущер и така се създаде "Дъ гущер Денс". За сега се състои от 3 стъпки, но предстоят още да нарисувам. А как се вписва в хубавия още недовършен пейзаж, който рисувам не е истина.

Колкото и мъчно да ми е май месец няма да ходя на рисуване, евентуално юни отново, ако успея да убедя наще :( Този месец ще отида само за 2 дни за да позирам- пак е нещо де :)
От друга страна , трябва да уча за матури и по немски. Имам по 1 месец и по 2-те да науча. Дано успея, за тази сел трябва да си преборя мързела и да си седна на задника.

Кафемашината ни се развали и сега няма кафеее :((((
Има някакви други- капучино със шоколад- то има повече вкус на топъл шоколад отколкото на кафе. Другото е някакво капучино с екстра много пяна- това нещо и на цвят не издокарва кафето. Трагедия! Особено след като бях започнала да пия по 2-3 кафета на ден -_-"

2008-04-22T14:09:00.006+03:00

Най-красивите неща винаги ще зависят от необходимостта
да преодолеем миналото.
Не можеш да се измъкнеш от миналото и да продължиш,
докато не преодолееш миналите грешки и всичко, което ти
причинява болка.

***

В живота има моменти, когато някой толкова ти липсва,
че желанието да се опреш на рамото му запълва всички твой мечти.

***

Когато една врата на щастието се затвори, а друга се отваря,
ние продължаваме да гледаме в затворената врата и не отчитаме
важността на това, което току-що ни се открива.

***

Старайте се да общувате с весели и усмихнати хора,
защото смехът може да превърне тъжния ден
в радостен и щастлив.

***

Мечтайте, за каквото ви се иска да мечтаете.
Отидете там, къде желаете.
Стремете се към каквото ви се иска.
Защото животът е такъв, какъвто си го наптавите.

***

Не мислете, че щастливите получават най-доброто от най-доброто.
Те просто откриват най-доброто от

това, което срещат по пътя си.

***

Рафтинг

2008-04-13T14:57:00.002+03:00

Днес бях със сестра ми и нейни приятели и колеги на Рафтинг по река Струма. По време на инструкциите много се наплаших. (Мн е забавно, когато ти кажат нещо от сорта на- Когато паднете във водата се носите и чакате да ви спасят, това може да стане или тук или в Гърция- зависи.) Имах баси шубето, че ще изпадна от лодката, което за щастие не стана. Ремуците в лодката бяха достатъчно здрави и удобни. Гидовете ни и 2-та бяха "леееко" пяни -_-"
Общо взето не ми качи аденалина. Звучи по-страшно отколкото е всъщност, но беше забавно преживяване :) Неопреновите анцузи кото ни дадоха хич не те пазят от намокряне. Бях вир вода, и бельото ми беше прогизнало (добре че си бях взела и резервно).

2008-04-12T00:05:00.000+03:00

Някога думите са служели на магията, съхранили са и до днес много от старата си магична сила. С думи един човек може да доведе друг до блаженство или до отчаяние. С думи учителят предава своите знания на учениците, с думи ораторът завладява слушателите и определя техните мнения и решения. Думите пораждат чувства и са всеобщо средство, чрез което хората си влияят един на друг.

Зигмунд Фройд

Шофьорска книжка

2008-04-07T10:40:00.002+03:00

Днес най-после майка ми ме закара до КАТ (не отидох сама, защото идея си нямам как да стигна до там). Майка ми беше загубила 1 копието от плащането и продължаваше да твърди че било в мен -_- Започвам да се притеснявам за тази жена- започва все повече да забравя не само неща, които са се случили преди известно време, но и такива, които си й казал преди няколко часа :/
За щастие успях да си взема книжката и само с личната карта (на новата ЛК изглеждам ужасно - искам си старата! :((( )

И така вече черно на розово съм шофьор! :D

Следващата книжка с малко късмет ще е за категория А, но след няколко години - дано! :)

Който има идея как да кача ок 10 кг или поне 7 да стана 50 кг да казва :) (въпреки че 1 приятелка твърди, че пълнея на гъз и крака- пука ми искам поне 2 кг)

В памет на....

2008-04-04T21:51:00.004+03:00

Днес на 04.04.2008г. почина Верка Марикина родена на 11.11.1920г. в Сапарева баня.
Омъжва се за чорбаджийския син Стоил Марикин с когото имат 3 дъщери (колкото и Стоил да е искал поне 1 момче за наследник)

Най-голямата дъщеря е Елена, която след завършването си се омъжва за Атанас и заживява в София. Тя има 2 деца- Вяра и Васил. Вяра като майка си също има 2 деца- Елена и Николина, които са първите 2 от общо 4 пра-внука, които Верка доживява да види и опознае. Васил има само 1 син- Атанас.

Втората дъщеря е Лиляна. Тя има една дъщеря- Таня, която заедно с мъжа си роди дъщеря си Линка в Япония, където семейството все още живее.
Малката Линка е последната и най-малката от пра-вниците, но само Верка доживява да се запознае с нея, Стоян почива няколко години преди раждането й.

Най-малката е Снежа. След като се омъжва заживява близо до родното си село в Кюстендил. Има 2 сина- Любомир и Владимир (Влади е 1 година по-голям от Нина)

Като човек Верка беше добра, обичаше да пее и пееше много хубаво. Не беше мързелива, обичаше да шие и плете. През повечето време беше весела и на нас- нейните внуци и пра-внуци- винаги ни беше приятно с нея. Обичаше да ни показва интересни неша и разказва историй от 1 време. През периода в които живя е станала свидетелка не само на комунизма, но и на 2-та Световна война.

Не може да се каже, че е живяла малко или непълноценен живот. През всичките тези години тя успя да види доста страни на живота и да преживее не малко неща. Колко хора в днешно време доживяват пра-внуците си? Като най-голямата от тях е на 23 години? Колко могат да се похвалят с такова нещо?
Пра-баба ми беше силна жена, човек към който имах голямо уважение и много ценях.
Ще ми липсва много малката побеляла, но винаги усмихната старица, която още от вратата на двора ме посрещаше с широки обятия. Ще е странно, пусто и необичайно в старата къща(построена още повреме на турското робство) в която е прекарала толкова години, но от днес вече няма да се чуват кротките й стъпки по старите дъски.

Днес в тази студена петъчна сутрин след дълго и тежко боледуване Верка Марикина заспа и повече няма да се събуди. Успя да доживее 87 години.
Винаги ще си в сърцата ни и обичта ни ще те последва, където и да отидеш.

Сбогом бабо.
Почивай в мир.

Напоследък....

2008-03-27T14:15:00.002+02:00

От рожденя ден на татето не се е случило кой знае какво. Откакто бащата е отпуска все по-често ми се случва да се успивам заради което или не отивам на училище или отивам в края на 1я час.

Беше ме хванала някаква апатия ли депресия и аз нз какво.
От известно време се хващам как все по-често потъвам в спомени за 1 стара връзка и тогава едва се здържам да му се обадя -_-

Седях модел на курса по рисуване- изморително е, но в същото време и интересно как ще те нарисуват :) Мути каза че по-нататък пак може да позирам. Последния път понеже към края бехме останали 3ма Мути ми направи мн готин шарж (карикатура) тези дни ще ми го даде и ще го кача тук :)

Продължавам всеки ден да ходя у нас обувките за бала и имам усещането че с всеки изминал ден походката ми става все по-скапана, а обувките как ми виждат сметката на стъпалата само аз си знам. Пример за това беше преди 2 дни, бях се събула за малко и трябваше да дотичам до съседната стая и реших за по-бързо боса но когато се опитах да стъпя мн ме заболя извивката и когато си обух обувките болката спря. Това беше нагледен пример колко лошо правя като постоянно се качвам от високи обувки на ниските и равни кецове. Предполагам че за краката ми ще е по-добре ако известно време ходя само на високи обувки но.... освен тези за бала нямам други високи. Предвиждам как сестра ми ще ми носи кецовете в заведението където ще ходим след воения, полата ми и без това е дълга до земята- кой ще разбере че не съм с обувки? :Р

Искам да си купя костюм , но това се оказва трудно с нестандартното ми телосложение. Всяко сако което пробвам- и най-малкия размер да е- ми седи като на закачалка или не ми пасват пенсовете (шевовете кото са отпред и стесняват при талията и се отпускат при бюста). Ще трябва да провера колко би излязъл 1 косюм при някоя шивачка.

Като стана въпрос за шивачки- трябва да отида да поръчам да ми ушият болеро за бала че от магазина от където ми е роклята болярото струва 60 лв. Ще говоря и с Алекс, тя каза че следващата им задача била иманно такава ако може тя да ми го ушие или просто да ми извади кройката бих могла и аз да си зглобя частите.

Алекс и Йони ме запознаха с прочутия Ицо за който толкова ми говореха и които живее в Португалия. за тези 2 дни отидоха сумати пари. Те го заведоха в пиано бара (аз не можах да отида с тях но бяхме задно в О!Шипка където се подсилиха за вечерта) те казаха че са сменили музикантите и новите пеели ужасно :/ щом е така сега търся др място, където да се съберем да празуваме.

Това беше за сега (поне това което се сещам)

Ч. 50ти РД!

2008-03-15T23:30:00.002+02:00

Днес татенцето ми става на 50 години! Дано да доживее поне до още 1 път по толкова и да е все такъв забавен и по свой си начин малко луд :)

По повод юбиляйа му ни заведе на ресторант както беше обещал още от миналата година (ходихме в същия китайски в който преди няколко месеца и аз си празнувах моя РД :) ) От мен, сестрата, майка ми и баба ми (и Бари)получи мн готин масажор, защото постоянно е сванат някъде и ние не може вече да го разтриваме достатъчно добре за да му мине.
Вуйна ми за бъзик му подари мъжки прашки.
Родителите му не спираха да разправях и хвалят това, което му подариха -_-

Общо взето си прекарахме много хубаво, повечето преяхоха, вуйна ми и 1та ми баба които постеха мн се дразнеха от различните вкусотии които не можеха да ядят.

И тази година със сестра ми се отказахме да подарим на баща ни скок с бънджи :(

Обувки и документи

2008-03-14T14:47:00.004+02:00

Взех си обувки за бала- 9 см ток, естествена кожа и най-интересното- мога да ходя без проблеми на тях О_о и са сравнително удобни. Фрида си взе същите. :)(тя 1ва си ги взе)
Ходих на ортопед (май така се наричаше) и тя щеше да ме бие заради високите токове които съм си избрала, но въпреки това взехме 2 различни вида стелки за да мога да издържа на бала. Отделно у нас си ходя всеки ден по няколко часа с тях :)

Подарох си документите за нова лична карта- след 2 седмици ще ми е готова.

След 2 часа киснене в КАТ се докопах и до гишето за подаване на документите на шофьорска книжка- и тя ще е готова след 2 седмици :))) УРА!!!

Бижута за бала и БЧК

2008-03-06T21:09:00.003+02:00

След училище се чудих какво да правя 3 часа докато стане време за БЧК и разгледах изложенията в НДК. В момента текът: Интертексъил, Флора, Кожен свят и Арена на красотата. Флората и Кожен свят са се представили добре за разлика от Интертекстил и Арена на красотата където са се разположили само на по 1 етаж, а на Арената с има няма 15 фирми. На Интертекстила гледах за рокля за изпращането, но единственото, което ми хвана окото бяха костюмите. Трябва да си взема 1 костюм да си имам в гардероба (впрочем и много добре изглеждам с костюм) С ммого мерак се свързах с майка ми и баба ми, които бяха на Флората и по път към тях ми хареса 1 комплет от щанд за сребро на който после заведох мамчето да си каже мнението. Единогласно решихме да ги вземем и ето ми бижута за бала и подарък от баба ми за бала, както се бяхме разбрали с нея. Даже общата сума що-годе беше по сумата моято ми беше отредила- надвиших я с 5 лв, но става. Комплета се състои от: обици, висулка, синджир и пръстен (сребърни)(поради търнките ми пръсти се наложи да ми го стесняват и ще го взема утре) с карнеоли и още 1ни камъни на които им забравих името. Готиното е, че изглеждат старинни което още повече ме радва.
Оставих 2те да се оправят с плащането и запраших към Дондуков на БЧК. Добре, че бях с Алекс иначе щех да изперкам (не че не ми се губят моменти поради задремване...)Общо взето беше интересно, но онзи говореше така приспивно... Въпреки всичко на теста накрая имах само 1 грешка от 15 въпроса. сега ми остава само медицинското което вуйчо ми не ми донесе и удостоверението за практичния изпит и съм готова с документите.

Натоварени седмици

2008-03-05T19:49:00.008+02:00

Последните 2 седмици тичам само нагоре- надолу. В последните 14 дни ми се насъбраха куп неща та даже нямам време да седна на компютъра за повече от 10-15 минути. Ето накратко какво се случи в последните дни (поне това което помня):

За 1 ден обикаляне си намерих друга рокля за бала която ми харесва даже повече от другата, която трябваше да дойде. Черна с червена бродерия, пола+ бюстие за.....420лв -_-" 2 дни по-късно отидох с майка ми и сестра ми да ме видят и едногласно я поръчахме без да се занимаваме повече.

На 23.02 бях на Театър и гледах "Хъшове" след което побързах към Кривото на РД-то на Маниакса. Добре, че сестрата се нави да ме вземе от там та не трябваше да гоня последното метро.

На следващия ден бах на кормуване и карах доста добре. На курса отново не успях да си довърша рисунката.

На 27-ми Алекс си взе изпита по кормуване от 2-я път. Браво!

На 28-и аз си изкарах изпита по кормуване! Евала, време беше!

Последваха 4 дни празнуване в които отидоха 1 камара пари за черпене, ходих с Алекс на "12-та нощ" на Шекспир в Младежкия театър, където женските образи се играеха от мъже точно както е било по Шекспирово време. Довърших си рисунката. Купих си сутиена за бала, но още нямам обувки.

На 3-ти с Алекс заедно черпих за взетия изпит и заведохме няколко души на китайски където преядохме както обикновенно.

На 4-ти: ЧРД Фрида! Това моме стана на 18! Събрахме се ок 7 души у тях и празнувахме яко. (Браво на дядо й за хубавото вино което е направил) Много се радвам че успяхме така доре да почетем празника й :)Дано приятелството ни и за напред да е толкова здраво и да продължи още много години напред (до сега са 7 г.) ^________^

Днес след училище ходих на позирам на курса по рисуване (Душо ще те смачкам! Направил си ме да изглеждам като 40 годишна!!!!!)Вуйчо си го чакам сега да дойде и да ми донесе медицинското.

Утре съм с Алекс на БЧК, преди това ще отида да се снимам за да си извадя нова лична карта и шофьорската книжка.

В петък пак ще позирам. Гадното само е че ти се схваща гърба и те заболява задника от седене, но пък е мн интересно да видиш как ще те нарисуват :) в петък ще снимам някои от работите :).

Сега имам да рисувам и уча за училище, и 1 огромно домашно по немски което само мен чака -_-"

Хайде, отивам да размахам четките.

Една лоша новина рядко идва сама

2008-02-19T21:09:00.004+02:00

Научих 2 лоши неща + напреженение в даскало.

Първата беше че тази година няма да успея да кандидатствам в Германия. Защо? Оказа се, че за да се явя на DSH трябва да представя документ, че имам или 1000 часа немски, или ниво В1. (то аз съм С1 но нямам документ за това)
Хубаво тогава ще карам TestDaF, да ама дрънци. За да съм сигурна че ще го взема трябва да мина курса за подготовка. За този който тече в момента и който е за изпита на 22.04. няма мест а ако се явя на следващия който е на 19.06. няма да си получа резултатите навреме тъй като те се получават 6-8 седмици след изпита, понеже се изпращат до Германия за да ги проверят, а срока за документите е 15.07.

Всяко зло за добро. И без това не бях сигурна дали наистина искам да отида там и тук да зарежа хората, на които държа.

Втората е свързана с роклята ми. Предишния път казаха, че за 4 седмици ще я доставят. Днес ми изръсват, че това ще стане средата на април!!!!!!! Побеснях! Майната им, отказах поръчката и сега ще си търся някоя хубава рокля сред морето от грозофилища от чиято гледка ми се повдига. Утре се уговорих с Фрида да пообикаляме (тъкмо и тя още е без рокля) дано като се приберем да не сме ослепяли -_-"

Трябваше да попълним молбите за матурите. Последно реших да държа по философия. дано в последствие да не се окаже грешния избор.

Освен това новата директорка се оказа пълен гъз. Отишла при другия клас и като й отговорили на въпроса за датата на бала, тя изръсила че не може тогава да е защото до 23ти сме на училище и ще трябва да си отучваме часовете които ще изпуснем. Добре че не може нищо да промени (освен да извари от джоба си 18 бона за неустойката)
С тази жена ще си имаме голяяяями разправии. добре че скоро завършваме.

Лошата страна да имаш сестра

2008-02-18T20:56:00.000+02:00

Сестрата кани хора на поразия на МоЯ бал. Поне да ме беше питала. Беше мн забавно когато бяхме на кръчма 2те й приятелки да ми разправят "Сестра ти само ни кани на бала ти, но от теб нищо не сме чули, та нали сме поканени?" или пък сестрата да разправя "Момичета да не забравите да си облечете роклите от бала! Трябва да се наконтим все 1 отново си празнуваме нашия!"
-_- щом толкова се натискат те да платят 100 лв куверт и вместо мен да отидат във воения клуб- нямам нищо против.
Баси все пак това си е МОЯТА вечер! Тяхния бал мина и туй то да ме остави да си се накефа на своя, все 1 на нейния аз си каних мой хора- и през акъл не ми беше минало или поне щях да я попитам дали може.

Бясна съм й!

2008-02-14T00:04:00.001+02:00

Когато мисля за теб, виждам един ангел, който в тишината всеки ден посажда в сърцата на хората около себе си цветя на щастието! :)

Ех, тези изпити

2008-02-12T17:16:00.000+02:00

Днес след училище ходих до Хеликон, че отдавна не съм се вясвала там. Изкарали са някой доста интересни неща послучай Св. Валентин. Намерих си 1 от книгите на Маркиз дьо Сад "Филосогия от Будоара" и книга с изпитни задачи за TestDaF. За всеки случай в петък ще говоря с Нели дали все пак не бих могла да се явя на DSH место на TestDaF.
Отидох и до Гьоте института да проверя за датите на DaF.

Бащата ми намери флашка 8 GB за 32лв. Сега чакам да ми я доставят :)

Заместник директорката провери- не мога да държа матура по немски. По дяволите! Сега трябва да уча по някакъв предмет който няма да ми трябва и само да си губя времето. Колебая се м/у история и география, първото поне ми е интересно но с годините имам затруднения да помня :/ а по второто има най-различни глупости -_-

Ямато

2008-02-11T23:50:00.000+02:00

Тази вечер беше концерта на Ямато и беше НЕВЕРОЯТНО!!!!!
Концерта надмина всичките ми очаквания! Определено си заслужава всяка стотинка която дадох за билета. Вече няма да пропусна техен концерт и следващия път ще съм в първите редици :Р Когато излязох от залата цялата треперех, ръцере ме боляха и бяха червени от пляскане, краката ми бяха омекнали и бях останала без дъх. Всеки път когато удареха на голямия барабан звуковата вълна отекваше навсякъде и я усещах с цялото си тяло.

Нищо ново

2008-02-10T20:01:00.000+02:00

Новите неща не са много, нито особено значителни.

На курса по рисуване започнах някакви интересни неща които ги правят студентите в ТУ 2ри курс и ми се получават добре та чак ми е забавно и интересно.

Вече съм 1ва смяна на даскало и имам куп свободно време и ми е кеф. Не ми е особен проблем да си лягам в 1 и да ставам в 5:30ч. Само дет сутрин е кучи студ -_-"

Ето как завърших 1ви срок:
1х 3
2х5
и
8х 6
или иначе казано- хващам стипендия и 2я срок :D

Започнах да ходя 1 път в седмицата на урок по немски за да си оправя най-после правописа. Г-жата ми обясни някои неща който не разбирах, защо са така но вече ми се изясниха :)

Тази нощ не съм спала- през цялото време четох "Златния компас" част 3, сутринта ходих със сестрата малко на пазах и после на рисуването задремвах над 2та рисунка и ми се размазваха линийте. скоро се отказах и решиха да се прибера.

Проверих за роклята- би трябвало да пристигне след ок 3 седмици. Баси роклята ако знаех че ще я чакам 6 седмици щях да измисля нещо др. -_-'

Болна отново

2008-02-01T13:02:00.000+02:00

Вече цяла седмица съм болна като в понеделник едва смъкнах 39те градуса температура (така е като се излиза с влажна коса навън -_-")Лекаря когато ме видя се изплаши- била съм по-бледа от обикновенно, а днес майка ми установи че съм била отслабнала(то още малко и ще изчерна ако продължавам да слабея).
Тази седмица е последната в която мога да спя до 12-13ч. от другата се започва ставане в 5:30-6ч.
Остават още 3 месеца до бала ми а роклята още не е пристигнала въпреки че е поръчана преди 3 седмици. Започвам да се притеснявам.

2008-01-25T20:58:00.000+02:00

Всеки човек когото обичаш не остава обикновен човек.
Някакво странно привличане се излъчва от него.
Някакси се променяш чрез него.
На него можеш дори да кажеш:
"За мен не е важно да си перфектен, безгрешен и съвършен. Нали те обичам."

Объркани мисли част 3

2008-01-25T16:04:00.001+02:00

Мислите ми като пчели в кошер зумът. Летят и зумът, откриват различни неща щом се наредят в редици безброй. В кошера - моята глава – нареждат и пререждат прашинките информация. Зумът те и заглушават останалия шум.
Отдам ли им се потъвам в тях, откривам нови хоризонти и звезден прах. В кошера понякога става опасно- пчелите редят редици и форми безброй. Показват ми неща които иска и такива които искам да ги забутам в най-тъмния кът. От страх искам да съм далеч, пчелите да не редят техните форми. Но колкото повече се опитам да ги заточа, толкова по-често идват при мен.
Научих се, събрах смелост и се изправих срещу тях. И в кошера стана по- уютно- вече няма тъмни кътове от които да се боя.
Зумът безспир мислите безброй, красиво и буйно летят и се редят.
Искам да ги уловя с нежна копринена мрежа, да сложа отпечатъка им върху бялата хартия и отново да ги пусна.
Особено много се раздвижват на спокойно и тихо място, когато през тъмните прозорци на очите ми видят проста красота като напр. падането на снежинките, чуят шумиленето на вятъра носещ песни на земи далечни или допира на топлите слънчеви лъчи върху кожата ми… Нещо толкова радва душата и сърцето ми.
Разкриват ми се истини, СтигА да имам смелост да ги приема. Приятно ми е да разсъждавам, да редя думи и изрази, да обсъждам различни теми и аспекти с други хора които да изслушат моите виждания и да споделят своите.

2008-01-23T19:43:00.000+02:00

Най-красивият дар е прошката. Където човек не иска да прости се образува стена. С една стена започва затвора!

Какво се слочи през ваканцията:

2008-01-09T16:21:00.000+02:00

На 20 декември заминах за Германия. Самолета от софия излетя на време (да не повярва човек). В Мадрит имах ок 2:30 престой, разгледах на спокойствие магазините и седнах да си чета Железния светилник. Самолета от Милано за Щутгарт беше малък и мястото ми беше точно до прозореца (Кеф ^^) Имаше невероятни пейзажи и се напсувах за това че бях забравила фотоапарата. Облаците изглеждаха като пухкав океан а кафявите планински върхове бяха като малки островчета... Като кацнахме установих че в Германия времето е много по-хубаво и топло отколкото при нас (не е честно би трябвало да е обратното). На летището Симон ме чакаше с роза в ръка ^^ Той ми взе багажа и поехме по пътя за дома. През цялото време ме гледаше мен вместо къде кара и се притесних да не стане някоя беля :/ У тях в стаята във ваза ме очакваха още 5 рози. През останалата част от деня си почивахме и вечерта той направи нещо невероятно! Напълни ми ваната, сложи ароматни масла, пяна и листа от рози и 20 свещи с мирис на ванилия около ваната. Това ме остави без дъх, беше толкова приказно...
През останалите дни ходихме на пазар, при сестра му и се запознах с малката Амели. Видях се със спасителя от басейна и беше готино. На бъдни вечер всички си харесаха подаръците, а аз онямях като разопаковах моя от Симон- дигитален фотоапарт Kodak M753! О_О Ходихме няколко пъти на билярд и кино. Успях да издържа 30 мин да се боря с него :D. Кожната ми болест поутихна и ноктите спреха да ми се белят :) Направих толкова много снимки че се чудя как никой не ми скочи на бой XD Запознах се с мъжа на сестра му- Холгер :) мн е весел и забавен- лигави се повече от дъщеря си. С Беате на 1-2 пъти ядохме суши (донесох си цяла книга за правене на суши от германия), също така с нея се глезехме и с по чаша мартини повечето вечери :)
На Нова година се събрахме 10 души у братовчедите му. Ядохме Раклет което беше толкова вкусни и аз ядох толкова много че обвиниха Симон че ме държал гладна :Р издразни ме 1 овца която не иска да плато своя днял от парите за храната защото не била яла нищо др освен скапаното си Тирамису. За сметка на това загубихме по път гаджето й което накрая я остави да си ходи сама.

Общо взето тези 2 седмици бяха точно това от което се нуждаех- лекарството което ме измъкна от дупката в която бях попаднала. Обмислих доста неща, нахоках се за други и си изясних трети. Завърнах се с лека душа и сърце, с нови сили и нови цели. Чувствах се по начин по който отдавна не се бях чувствала а именно- СТРАХОТНО!

Болна

2007-12-19T00:50:00.000+02:00

До вчера само гърлото ме болеше днес се събудих с някои екстри. Носа ми течеше като ниагарския водопад, кихах та чак целия блок ме чува и (както се оказа малко по-късно)имах и температура малко. Нищо чудно че днес в училище ми стана толкова лошо щом чак и храна не ме оправи :/ Един приятел дойде вечерта за да му правя кекс, но не остана време и карахме на пуканки и приказки. Зарадвах го като му дадох за 2 седмици 2та тома на 1 от любимитр му манги :) следващия път вече ще направя кекса предваритено за когато дойде само да се погрижи за унищожаването му :Р

Бележка: Тази вечер ядох супа. Добре де сложих й някои неща за да стане по-малко гадно и да се сгъсти и чак тогава (за който не знае- не обичам супи с някои изключения но пилешката супа е в червения списък).

Освестяне

2007-12-18T00:40:00.000+02:00

След отваратително тежка нощ и вчерашния ден Адриан ме води на "Националното съкровище 2" (не че съм гледала 1) филма не беше лош- добре е направен. След това разгледахме "Произведено в България" на което има някои готини неща. С моя и на сестра му помощ той си взе палто (той е от гадния за пазаруване тип мъже -_- )засякох се с Алекс и Йони с които ядохме в близкия китайски и прескочихме до СЛънчоглед и На тъмно. Прескочих да видя Милен и се видях и с Маниакса с когото ходихме до Хеликон и за коледа ми подари "Пикник край пътя" и след това в Хлабите на по 1 хубава бира. Както цял ден си ме болеше гърлото бирата не ми дойде много добре :/

Какво се случи напоследък:

2007-12-16T16:30:00.000+02:00

И така да се налюбувам на компютър докато още мога.

В 5-те дена през които беше Панаира на книгата си накупих общо 7 книги. Освен изброениет в предишния блог към тях се присъединиха и

"В сянката на шамана" - Амбър Улф

"Даоизъм" - Ева Ионг

"Древният И Дзин" - Луис Кълинг

Май през тези 5 дни всеки ден прескачах до панаира може да съм изпуснала 1 ден, но не помня вече.

На 8-ми с Алекс отидохме на представянето на Аргус (нз защо си мислихме, че пак ще награждават Адриан за разказ и се бяхме въоръжили с фотоапаратите). След това с тях и няколко хора от издадтелството ходихме да пием по нещо.

Имения ми ден започна бурно, но общо взето мина доста отегчително. Сутринта ходихме на "Златния компас" (отново прожекция за журналисти) и много се накефихме на филма. Забавното беше че с Алекс и дракончето закъсняхме ок 10 мин за филма и когато питахме охраната за залата той ни изгледа странно (бяхме хубава гледка: аз наконтена с изчистена черна рокля и чанта, в Алекс ми бяха бонбоните и бялата роза която тя ми подари и некви задъхани) все пак ни каза залата и на бегом и тихо-мълком се настанихме в тъмния салон. Тъпото беше, че мислих вечерта да излезем и да почерпя няколко души с нещо за пиене но се оказа че само 1 от тях може да дойде и направо отложих всичко за др път (един господ знае кога ще бъде това) -_-" пак се чупих от училище, но се погрижихме с Алекс и дракона да не останат бонбони. Помоткахме се, изпратихме Алекс на Вечерен акт, пак моткане и отегчено прибиране у дома. Майка ми и чичо Вальо бяха направили мн вкусно рибата и соса всички си облизахме пръстите :)

Класното по литратура мина добре ще видим, колко от глупостите които писах са верни.

От четвъртък съм вече на договор. Смених се на Релакс 100+ ето данните:

Месечна такса: 4,90лв
Безплатни минути към номеа от групата "Семейство и приятели" :100
Брой номера в групата: 3
Цена на мин. разговор след изчерпване на минутите към групата: 0,10лв
Цена мин. разговор към мтел и др оператори: 0,32 лв.
SMS: 0,14лв

С баща ми се разбрахме той ще плаща месечната такса а всичко отгоре си плащам аз. Това идеално ме устройва. Лошото само е че ще ми преглежда сметката като ми дойде -_-

Оня ден ходихме с майка ми за коледни подаръци. Още нямаме китара за сестра ми и се дразня. Направих си списък с хората на които ще подарявам. Като се върна от село ще дам подаръците на приятелите. Дано да издържа на 2 седмици отшелничество. Ако не друго спокойствието и обстановката ще ми помогнат да обмисля доста неща и най-после да си проясна главата. Много харесвам страта къща което е още от времето на турско робство. Трябва да заведа Алекс някой път- сигурна съм че мн ще й хареса :)
Предусещам как няма да имам търпение да се прибера :/

Снощи бяхме на РД на Хипито- беше много весело. След него с Алекс ходихме да спим в Ники (който не иска да дойде на РД-то). След доста време говорене в леглото заспахме най- накрая (все пак трудно се рисува когато едва гледаш) Бащата на Ники е художник и навсякъде в апартамента има негови картини всякакви размери. Много са красиви някои имах чувството че не са плоски а изкачат от рамката :)))

П.П.: След почти 1 година ми върнаха ценната тетрадка мнооого се радвам :) при 1ва възможност и по-ниско ниво на мързела ще препиша всичко на компа.

Панаир на книгата

2007-12-05T22:42:00.000+02:00

Сутринта ходих с Адран и Ники на кино в Сити сентъра. Види ни на още 1 прожекция за журналисти. Филма беше анимация и се разправяше за някви пчели. Беше хубав и интересен. Бях забравила, че днес започва Панайра на книгата и се чудих защо навсякъде има щандове с книги в НДК. Отказах се да отида на училище (и без това едва гледах)и се видях малко с Алекс, Йони и Ники. Добре че имах повечко пари в мен та можах да си накупя следните книжки:

Лао- цзъ "Дао де цзин" (малко мъдрост)

Себастиан Хафнер "Бележки за Хитлер" (исторически факти)

Лора Зигман "Мъжът като рогат добитък" (заглавието погъделичка феминизката в мен)

Джеймс Патерсън "Целуни момичетата" (някакъв психотрилър)

Слави Трифонов и Иван Звездев "Те готвят" (подарък за мамчето)

Извадих си на панаира и карта за Столичната библиотека. Алекс ми взе нейнатаснимка която си носех в мен за да си извади и тя.

Намерих щанд с книги на немски и тъкмо си харесах 1 мн интересна и се оказа че не се продават :( но мога да ги чета в бибблиотеката на Гьоте института или в Столичната библиотека (трябва да си извадя карта за библиотеката на Гьоте)Поговорих си на немски малко с германеца който беше на щанда и той ми каза от къде мога да си поръчвам книги на немски :)

3-ти пореден ден с новите ботуши и видях сметката на краката си който мн ме боляха докато се прибирах. Сега ще ги поглезя малко с 1 хубав масаж. Горките ми крака и утре трябва да изтърпят ботушите :(

1-ва Стипендия ! :))))

2007-11-28T01:19:00.000+02:00

Днес си взех 1та стипендия и мноого се радвам 42 лв за 2 месеца. Не са много, но какво да се прави. (Благодаря на човека благодарение на който получавам тази стипендия :))Тъкмо в събота мислих да ходя със сестрата малко на пазар. Вече си правя списък за коледните подаръци. За сега най-много главоболия ми прави подаръка за сестрата- трябва ми китара до 50лв и 2ра употреба може.

Болиии :((((((( + Приятна неочаквана среща

2007-11-27T01:08:00.000+02:00

Цял ден едва се движа корема толкова яко ме боли че ми пречернява. Освен това до 4ч. сутринта четох ХП 7 в леглото и не се наспах -_-" Закачили са бележка, че дават стипендийте за Октомври и Ноември- екстра! ^о^ но се оказа че компютрите им нещо се преебали и не можах да си я взема днес. Нищо утре :) нямам търпение! Днес отново не си извадих карта за транспорт а в метрото още не са ме хванали :/ следващия път ще си направя експеримент колко време ще минавам с изтекла карта. Маниакса ми се обади и се видяхме :) отдавна не се бяхме виждали с него ще си наваксаме :)

Начало на 1 гадост и Хари Потър 7

2007-11-26T00:47:00.000+02:00

Рано отидох до пощата тъй като беше пристигнало нещо което отдавна чаках- Хари Потър 7. Книгата си я бях поръчала от Германия и след 1-1,5 седмици ми пристигна. Бащата ми се поскара за това колко му излезе това мое удоволствие, но поне му дадох половината от парите (25лв)Веднага започнах да чета (е как иначе :Р )Книгата е 1 хубава тухличка. Тя става по-добре за трепане на хора даже и от Лун Юй на Конфуций (учителя Кун). По физическо си носех анцунг за 1ви път този срок!!!!! Тази скапана пача по физическо не ни повярва че сме си направили серията и трябваше да я повторим което означава 120 коремни преси общо -_-" а не съм правила от 1 година. Следващите дни ще бъдат мъка въпреки че пих аспирин.

Масаж - рисуване - кино

2007-11-24T00:25:00.000+02:00

Сутринта започна много приятно. С Хипи се бяхме разбрали да отида у тях да си направим по 1 масаж. Оказа се че имам 1 камара блокажи по гърба и след масажа ми беше някво леко и готино. Не ми остана време да отида за катастрон :/ та молих Мути да ми даде. Рисувах мн готин черен телефон с шайба но така ме мързеше та Алекс се скъса да ми се кара.
След това се видях отново с Адриан и ходихме на кино. Алекс я заболя корема и не дойде а Ники поседя при нас докато започне филма и си отиде. Гледахме Час Пик 3 и на някои моменти се просълзих от смях. Не метрото отново потънахме в разговох и както вчера хвахан пред последното метро.

Майка ми вече нищо не ми казва когато се прибирам толкова късно което ме радва.

Крими вечер

2007-11-23T00:24:00.000+02:00

Засякох се с Адел но бака на базата. Повечето ми неща които нз в кой са ми били в него и др седмица ще ми ги върне.
Прескочих непланувано до нас за 1 душ, че не можех да се трая и отиох да се видя с Мърмотчето у което се смяхме 1 хубаво на герой от WoW. За съжаление така и не остана време да изиграем 1 шах :( Изпратихме приятелката му и после и мен до метрото където и Адриан Лазаровски скоро дойде и 2та с непо потеглихме за Орлов мост докато Мърмота отиде към НДК. На моста решихме, че не ни се чака и тръгнахме пеше към Плиска. Този път на Крими вечерта не задрямах и мо беше интересно. Автора е преподавател в НАТФИЗ и книгата му се казва Лошите и злите. направи ми доста добро впечатление нещата които автора каза (особено разграничението кои са лоши и кои- зли). Адриан си купи книгата и си взе автограф. По-нататък може да го помоля да ми я даде да прочета. Пихме на коктейла който последва и на връщане седнахме в МакДоналдс да хапнем и побъбрим. С този човек как се увличам в приказки за какво ли не че не усещам кога минава времето. Разговорите с него ми действат доста разтоварващо.
Вечера мина доста приятно общо взето :)

Поредния ден

2007-11-22T23:40:00.000+02:00

Днес нищо осоебно не се случи. Майка ми реши че вече няма да ми дава да спя колкото си искам и да ставам 30 мин преди да изляза за училище та сутринта се поскарахме малко. В училище имахме само 4 часа КТР (Композиране на тъкачна рисунка) и УпДес ни отпадна защото г-жата имала др работа и заради това следващоте 2 четвъртъка ще имаме по 3 часа УпДес и ще имаме общо 7 часа вместо 6. Днес забравих да се кача до канцеларията да ми сложат 1 печат в бележника които са пропуснали да направят, но заради това ми правят проблеми когато ходя да си вадя карта за транспорт -_- Няква г-жа която преподава по нещо на другата група ни влезна в последния час и ни обвини че ние сме чукали по вратата и ни нарече идиоти. В резултата на което въпреки че нашата г-жа ни посна 5-10 мин по-рано ние си седяхме в стаята и чакахме да бие звънеца за да се разправяме с нея. Беше весела гледка как половин клас седи в коридора и чака да се отвори вратата за да се разправя с тази. След това си седнах на пейка пред НДК и си почетох малко "Енциклопедия на нечистите сили". Когато се стъмни достатъчно че да си разваля очите тргнах към работата на Милен и по път дадох стотинките си на 1 уличен певец. Милен днес нещо не му беше ден после като отидохме да пием нещо (аз, той гаджето му Цвети, Пешо Художника и ани Съфър) сякаш се поободри малко, но и ние му се понакарахме. С Пешо обсъжбдахме политическата и моралната страна на Покръстването на българите. После той ме изпрати на метрото защото само той беше в койта посока. Пред входа на метрото където се заговорихме засякохме Адриан и се оказа, че те 2та се познават а Адриан със тази негова шапка приличаше на татарин. поговорихме си малко и Пешо продължи, а ние слезнахме в метрото. Оказа се че жената на приятеля с който беше Адриан е била учителка в старото ми училище но не мога да си я спомня.
Утре ще се ходи отново на Крими вечер. Дано този път не задрема пак :/

ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!

2007-11-16T18:12:00.000+02:00

Това е нещо старо но много готино и има много истини в него.

Джордж ГАРЛИН

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тези невероятно изразителна статия – толкова уместна и днес.

Парадоксът на нашето време е, че
имаме високи сгради, но ниска търпимост,
широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим повече, но имаме по-малко,
купуваме повече, но се радваме по-малко.
Имаме по-големи къщи,
но по-малки семейства.
Повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум,
повече знания, но по-лоша преценка,
имаме повече експерти, но и повече проблеми,
повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много,
харчим твърде безотговорно,
смеем се твърде малко,
шофираме твърде бързо,
ядосваме се твърде лесно,
лягаме си твърде късно,
събуждаме се твърде уморени,
четем твърде малко,
гледаме твърде много телевизия
и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си,
но намалихме ценностите си.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко
и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот,
но не добавихме живот към годините.
Отидохме на луната и се върнахме,
но ни е трудно да прекосим улицата и
да се запознаем с новия съсед.
Покорихме космическите ширини,
но не и душевните.
Правим по-големи неща,
но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.
Подчинихме атома,
но не и предразсъдъците си.
Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри,
които складират повече информация
и бълват повече копия от когато и да било,
но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,
големите мъже и дребните души,
лесните печалби и трудните връзки.
Времето на големи семейни доходи и повече разводи,
по-красиви къщи и разбити домове.
Времето на кратките пътувания,
еднократните памперси и еднократния морал,
връзките за една нощ и наднорменото тегло и
на хапчетата, които правят всичко –
възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината,
но малко в склада.
Време, в което технологията позволява това писмо да стигне до Вас, но също Ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.

Запомнете, отделете повече време,
на тези които обичате,
защото те не са с Вас завинаги.
Запомнете, кажете блага дума на този,
които Ви гледа отдолу нагоре с възхищение,
защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до Вас.
Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си,
защото това е единственото съкровище,
което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте “Обичам те” на любимите си,
но най-вече наистина го мислете.
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Запомнете и се дръжте за ръце,
и ценете моментите, когато сте заедно,
защото един ден този човек няма да е до Вас.
Отделете време да се обичате.
Намерете време да си говорите.
Намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим,
а с моментите, които спират дъха ни!

Дни след РД-то

2007-11-15T22:50:00.000+02:00

Тези Рисунки са на някво момче което ги донесе в неделя вечерта на курса да ги покаже на Мути. Мн ми харесват :)

В неделя се наспах едно хубаво, а после на курса Мути се възмути че съм със зимната си пола :D Рисувах си още неща от съботното ми и беше весело. Оплесках 2 контролни. Направих всичко което ми оставаше и си изпратих документите за кандидатстване за стипендията. Сега трябва да чакам да видя дали ще мина 1-ви кръг. Дано да ме одобрят и ще стане весело :)

Баба и дедо като никога не ми подариха непо от магазин за 1 лв.!!! Дадоха ми пари за Хари Потър 7 а тати се съгласи да ми даде точки Шел които ще ми осигурят 16 лв отстъпка :)

Още не са ни дали стипендийте от училище и се нервирам вече.

Упражнявам се да свиря на тарамбуките и е мн забавно :)

Оказа се, че Бари обича захаросан ананас О.о Докато ядох го гледа все 1 е пържола или варено яйце (много обича варени яйца).

Купих си бял плетен суитчър с парите за подарък от чичо Вальо. Беше скъсан на 2 места но успях така да ги зашия, че не си личи :)

Килимчето което си тъча по Десениране се получава готино.

Установих, че най мн идей за писане имам сутрин до обяд вечер сякаш главата ми се е изпразнила от идей :( За това още се моткам още в началото на 2-ра глава.

Честит рожден ден на меееен ^о^

2007-11-10T22:44:00.000+02:00

Днес ми беше рожденя ден и беше готино :) сутринта се нагласих хубаво и на рисуванто Алекс ми налетя да ми чистити та замалко да ме събори. Тя ми подари малко пластмасова тарамбука на която много се зарадвах а от Ники получих кошничка със сушени плодове в нея и мн готини картички направени от тях ^^ днес рисувах каквото на мен ми скимне и се получи доста хубаво. Мути даже каза да направя 1 серия от 5-6 рисунки с такива неща- екстра!
Звънях му няколко пъти да се видим да го почерпя но той не ми вдигна :( и си отидох до нас. Попът вятъра щеше да ме отнесе- баси вятъра имаше на някои места. Трябва да започна да си нося камъни в джобовете -_- Хапнах дюнер (отдавна не бях яла ) но той беше толкова голям че го ядох с вилица :Р поседях малко у нас (30-40мин) и хайде на следващата среща за която подраних, в църквата имаше сватба та се отказах от нея и разглеждах магазините в подлеза. Когато се върнах Адриан вече чакаше търпеливо някой да се появи (замалко да го подмина xD ) той ми подари 2 книги "Пълна енциклопедия на нечистите сили" и "Целувката" изглеждат доста интересни и скоро ще ги прочета :) след малко дойдоха и Алекс, Ники и Фрида. Отидохме в Лучано на Славейков да пийнем по нещо и като стана време прескочих до попа да почерпя аниме феновете. Беше готино ^^. Накрая оставих кутията с бонбоните на Алукард и направих малък спринт от попа до Лучаното. По път ни настигнаха Мая и Мърмота (стъклен шах и голяма роза от станиол ^сугой^ )скоро и Йони се присъедини към нас и се запътихме към ресторанта и по път забърсахме и Рене от който получих мн готин букет с цветя. Масата ни я бяха приготвили на първия етаж, започна голямото разопаковане на подаръци Фрида ми подари черна блуза и цвете в саксия а Йони- лосион за тяло и душгел на FM. Скоро дойде и какито ми (като мене с къса пола и ботуши)от нея и Рене получих Голяма дървено-кожена тарамбука с маракаса и индианска свирка. така инструментите минаха през всички кой от кого по-фалшиво свиреше хахаха. Вече бяхме изяли повечето от храната (само от ориза имаше останало и тук-таме месо) когато и Хипито се присъедини към нас (черна чанта с череп със сърчице) и стана още по-весело. Изщракаха се доста снимки, изяде се доста храна, изпи се кво ли не, голямо количество лигавене също беше неразделна част :) след 4 часа в ресторанта си тргнахме за да могат всички да си хванат транспорта. Какито беше с опела (добре че беше с кола че подаръците мъчно се мъкнеха). Оставихме Фрида пред входа й че няма да й дам в никакъв случай да се разхожда сама по тъмно из люлин. Майка й започва вече да я пуска насам-натам с мен което е мн хубаво.

Това беше този готин ден днес прекарахме си готино угоих ги за коледа така че няма нужда да се притеснявам за коледната трапеза. Жалко само че 3ма души който мн исках да дойдат и да се видим ги нямаше :( но въпреки това си прекарах готино както и всички останали (щом на Адриан и Рене не им беше скучно значи екстра ^^ ) (това ми напомня че Рене ми е обещал спагети отдавна- трябва да му припомна).

Ново стихотворение и още нещо

2007-11-07T23:35:00.000+02:00

Отдавна не съм писала, но с малко мерак ще започна пак :/

Напоследък не се е случило нищо особено. Училище, у нас, курс, и тук таме пиене/ядене на китайско с някой приятел. Всех си 2та препоръка и сега ми трябва само 1 подпис и няколко печата от канцеларията на училището и ще мога да си пратя документите. Намислила съм за края на годината да събера всичко каквото съм писала в 1 малка книжка (мисля тя също да се казва "Объркани мисли") от която да подаря по 1 на учителите които са ми дали нещо или са ми помогнали през тези 6 години :)

ОТНОВО ЗАПОЧНАХ ДА ПИША!!!!!!!

Започнах нова стара история. Вече съм готова с 1ва глава, а до 2-3 дни би трябвало и 2ра да е готова :)(Благодаря на Алекс и Йони чийто истори ме изтръгнаха от творческата дупка)

Започнах курсове по рисуване където ходи и Алекс а от скоро и Ники започна да идва ^^ (като ги гледам 2та мед ми капе от сърцето) Рисуването не върви особено добре за сега имам само 2 хубави рисунки (ябълка увеличена 4 пъти и конски череп).

Исках за РДто ми да си подаря Тату и с Ники се бяхме разбрали да отидем в студиото в което работи сестра му да разгледам албумите, но за съжаление се отложи за др път.

Времето лекува само физически рани но душевни- не това го разбирам след всеки изминал месец (за сега са 5 и 1/2 ).

Известно време сънувах няколко вечери поред кошмари и на сутринта приличах на зомби а възглавницата ми беше подгизнала -_-

Отново ще се явя на кормуване за 4-и път, но ще видим кога.

Днес ми дойде музата за стихотворение (знам си, че като чета лирика така става, но нека ми е зле)
Ето го и готовото стихотворение. Посветено е на 1 специален човек, който ми влезе под кожата като никой друг.

Молитва

Обръщам се към теб
о, висша сила,
пощади ме ти в смъртта
където грешна и уморена ще отлетя.

Моля те, не за щастие неземно,
ни за злато блаженно,
а моля те за опрощение
на мойто грешно вдъхновение.

Вземи ми всичко
що грешно ти се види-
потърси надлъж и нашироко.
Вземи и заспи

Какъв ще е моя жреби?
На грешница в бели роби?
Или правда пък ще бъда
сред облачни простори?

Прати ме там, където
сърце ми ще гори.
Там, където и неговото
горещо ще тупти.

Заличи спомените зли
пуснали корени в нашите души.
Нека там се възцари
сладостта на нашата любов и мечти.

Ако той в Ада отиде,
а аз в Рая, тогаз
облаците ще запаля
и ще превърна рая в ад.

Ако обаче мой дом се окаже Ада,
а за него рая
ще бъда по-чиста от сълза
за да се издигна от пепелта.

В смъртта си те моля горещо
да ми върнеш любовта
и с него отново да се слея и се обичаме,
както времето се слива с вечността.

И този път глупости няма да правя.
И той ще бъде горд- та чак няма да повярва!
Ще ме обича пак- тоз път без да страда.
Ще се превърна в слънце и отново ще засиая
и ще викам с пълен глас:
- Те това е Рая!

Цената за хубавия ден......

2007-10-20T22:15:00.000+03:00

Записах се на курсовете по рисуване на които ходи и Алекс. Днес ми беше за 3-и ден и чак сега успях да направя хубава рисунка :) Алекс се напапка доволно с кекса който бях направила по нейна молба. (Това ми напомня, че още 1 човек ме помоли да му направя) Днес деня беше хубав. Купих си нови готини боксерки да ми топлят задника в студовете (в момента при нас вали сняг), не можах да намеря от моливите които ми трябваха но нищо, Обадих му се да го чуя и мн се зарадвах като ми каза че раната му заздравява добре и да не се притеснявам :) въпреки че не звучеше мн щастлив от обаждането ми :( Не закъснях за рисуването (да не повярва човек)и с Алекс унищожихме парчетата кекс които бях донесла задно с по 1 кисело мляко. Днес рисувах разрязана на 2 ябълка като 1та половина беше обърната с лице а другата- облегната от едната й страна. Доста се изтормозих докато я увелича цели 6 пъти на листа -_- накрая се получи доста добре въпреки че часта късето седят семките на ябълката на всички им приличаха на срамни устни :/ Имаше рожденици и се наядох с бонбони ^_^ На връщане балеше мн гадно и се отказах да ходя на срещата на попа и право в нас където Бари ме чакаше да го изведа. И 2та станахме вир вода (той поне бухна и сега е по-пухкав ^^) Обадихме се се на баща ми и той каза, че е добре и че е купил апаратче но не уточни дали за него или за мен :( утре ще го питам. Освен че вече 3-и час не мога да изсъхна всичко е ок- той ми писа и благодари за обаждането което ме зарадва, видяхсе малко със тази скитня сестра ми.... но както в "Объркани мисли 2" вече казах - всичко хубаво се заплаща :( днес не беше изключение- цената беше че ми казаха нещо от което за пореден път ме заболя и ме разрева -_-
Стига толкова за сега.

П.П.:
Вече 5-и ден ме боли ш*****я кръст вечер ако не го загрея с нещо не мога за заспя от болка. Трябва да отида до Рени да ме прегледа само да не каже че съм се влошила толкова че ми трябва операция -_- вече и пукането не помага да го еба.
От няколко нощи насам сънувам само кошмари и сутринта все 1 не съм спала и съм още по-скапана. Който не е виждал зомби като ме погледне мен ще разбере какво е хахаха от тези скапани сънища вече се цъбуждам в 7ч. и не мога да заспя пак (ех блаженни времена когато спях като път и нищо и никой не успяваше да ме събуди даже и падане от 2я етаж на леглото не беше успяло да разруши здравия ми сън...)

Объркани мисли част 2

2007-09-24T00:44:00.000+03:00

Равновесие. Страшно нещо е то. Известно време летяхна крилата на щастието, но не може да си винаги щастлив. Равновесие. За всеки щастлив миг трябва да платиш. Цената рядко е еквивалентна. Понякога за 1 щастлив миг плащаш многократно по-дълъг период от мъка. Понякога именно за това ме е страх от щастието. Звучи глупаво- да те е страх да бъдеш щастлив. Незабравяйте че всичко си има цена. Колкото по-голямо е щастието ти толкова по-голяма ще е цената за него. Никой не те пита съгласен лиси или - не. Таксата е задължителна. Щастието те кара за цениш и живееш за мига, в това състояние си съгласен на всякаква цена без да се пазариш за нея. Не че тук е възможен какъвто и да е пазарлък. Толкова висока цена плащам за предишното мищастие, че с пръстите си усещам дъното на черното езеро в което потъвам все повече. Всякакви сили за борба да се измъкна, да изплувам на повърхността - изсмуква ги черната вода и на тяхното място мъката и отчаянието пускат все по-дълбоки корени. Скоро ще достигна дъното, ще легна на него и тогава тежката тиня ще измука и послените капки сила, воля и разум от тялото ми. Тогава от ще остане просто празна обвивка която не може да дарява щастие наоколните и тя самата не може да го получава- просто ще продължава да съществува. Да, да съществува понеже вече е загубила живота. Черната вода около мен е опасна. Всеки път когато събера малко сили да изплувм малко по-близо до повърхността става нещо и сякаш 2 ръце се протягат, натискат менадолу и ме душат. "Пусни ме, дайми да живея! Престани умолявам те! Не ме ли рано достатъчно? До кога?! До кога ще ме наказваш и нараняваш? Сам виждаш че съм на дъното вече или и това не ти стига? Убий ме или ми дай да живея."
На дъното съм вече. Отдавна не виждам светлината. С нажежено желязо ми изтръгнаха надеждата и вярата. Какво остана от мен? Труо без душа, надежда и радост. Само бзкрайните води на мъката, отчаянието и мрака изпълват измършавялото тяло. Преди молих за милост, и сега продължавам да умолявам силите за помощ, но гласа ми вече ешепот. И за сълзите са нужни сили- нямам ги, нищо нямам и не ми остана. Нищо... Кой може да ми помогне? Няма такъв. Единствено койтоможе да превърне това мъртво блато в животворна гора е един човек. Но неси првя заблуди той да ми върне живота.
Искам да живея по дяволите и да съм щастлива като всяко друго същество, но... нямам сили вече за борба- нямам просто и последната капка е изпита. Нямам сили, нямам надежда нямам нищо и никого само мрака и болката. Скоро и тялото ще загине...съвсем скоро...

Тежка нощ 2

2007-09-10T23:29:00.000+03:00

Бах си легнала в 4:30 и въпреки това сама се събудих в 8-8:30 дочетох си "Стражите!" от които ми бяха останали само 3 листчета, пих кафе и се помотках. Най-после се изкъпах и тълго нищо не можа да ме изкара от банята. Следващия път ще си напълня ваната и.......... въпреки дългото седене на вън нищо ми няма. Тази вечер отново бях на купон. Този път по случай РДто на Лили. От нас получи китакси комплект за чай + камбанки мн бяха готини и с парите които ни бяха останали взехме и голям букет. Прекарахме си много весело :) за 1ви път пях на караоке и даже на телефона си записах граченето xD когато някой ме ядоса ще му пускам записа и горко му. нищо че на плейбек се чуват Тох и пъпешчето + още народ. Тохчето се понакърка но по-голямата част от пиянството сиго изкара на дансинга и следователно там беше още по-весело. Легнахме си ок 2-3 часа (РДто почна ок 19ч.)като на опънатия диван легнахме 1 момиче> аз> Тох> пъпеш всички се гушнахме 1 хубаво и сумати време си говорихме простотий от които не заспахме. Хипити от рано беше заспал на 1 от фотьойлите та взехме да го завием със суичъра му. Поради малкия брой одяла фрупичката ни на дивана използва и пончото ми под което без проблеми се побират 2ма души. Димито се напи много лошо за 1ви път.За цялата вечер изпих 1 пръст ром и всичко останало безалкохолно.Тох пиеше бяло вино което мн приличаше на лифт ябълка и така с пъпеша като тргнахме да отпиваме от чашата ми на големи глътки ни се прииска да убием Тох (После докато лежахме го изгъделичках 1 хубаво за отмъщение хихи)Насутринта ми разправяха как на съм съм ритала одялотои съм говорила че мие много топло което си беше така, че по 1 време спах отвита. Този път не ми дадоха да спя на ръбче :( Сутринта не усетих кога те момчетс станаха и с момичето се разположихме на целия диван но те се върнаха и отново се нагъчкахме. Поне никой не можеше да се оплаче че му е студено особено аз и тох които бяхме по средата. Помогнаме на Лили да пооправи и се изнесохме. С полу-умрялото Хипи замалко да не заспим в метрото. Най-после у нас (в 9ч.) само си свалих всичко и в леглото и така откарах до 18-18:30 можех и още но исках да си попиша малко с Него :)

Tежка нощ

2007-09-10T22:47:00.000+03:00

2 поредни нощи купон не ми се отразиха много добре но пък беше забавно.

Да започнем от 8.09.07г.
Хито и Валя организираха страхотен купон послучай новия сайт www.animes.bg Цял ден на работа се натъпчих с 2 питбул-а за да имам сили и за купона. Партито беше готино, хората се забавляваха и като пристигнах докато минавах през тълпата да си оставя нещата и Коста ме взигна и започна да поскача с мен Като ме пусна отново на пода метнах пончото и чантата и също се присъединих към подскачащата маса :) В последствие си получих изпросента прегръдка за "Здрасти" от Него.
Изпих 2 мартинита в които и лед не ми бяха сложили х_х но пак не ме хвана :( Стана ми гадно след няколкото неуспешни опита Той да ми обърне малко внимание и поседях известно време на на клинча отвън с надеждата студа да ми помогне някси а и също така както си седях мислих за някои неща. По 1 време Галя и Патриота се присъединиха, поговорихме си малко и Галя се беше заканила да слезе долу да ми извика някого което за мое огромно облекчение не направи. Поседяхме още малко с патриота и поразсъждавахме за някои неща. Отново долу при останалите не бях по-добре и някои хора се притесниха за мен :(
По 1 време с Валя и Хипито се изнесохме да си ходим. Не ми се спеше, но още по-малко ми се искаше после да си ходя сама.

Бързо време

2007-09-07T23:59:00.000+03:00

Днес цялото време на работа прекарах в четене на "Стражите!" на Пратчет. Напавих много хубав оборот и сега още по-малко ми пука за оборота утре. Хормоните така яко са ме погнали, че и на яве и на сън виждам навсякъде 1 човек по Адамово облекло >_< Разсъждавах над какво ли не... о времето ми мина доста бързо. Тъкмо си мислих как утре вечер ще отида с рокличка и видях какъв порой се излива на вън. Оказа се че кецовете ми пропускат мамка им и подгузнах ор колената надолу. По радиото даваха балади и в комбинацията на това + тъмна дъжновна вечер... почувствах се много самотна :( и започнах да се задушавам, изведнъж не ми достигаше въздуха и колкото и дълбоко да дишах пак не ми стигаше :( Оправих се някакси и аз нз как. Плувайки в собствените си обувки и подгизнала и премръзнала от студ се добрах до топлия апартамент. Направих си кърваво-червен чай който беше доста кисел (каквато съм и аз сутрин. Миризмата ми навяваше стомени от когато бях малка и беше доста приятно.

Въпреки чая още мръзна все 1 съм се качила по лятна рокличка на Мусала посред зима >_>

Объркани мисли част 1

2007-09-07T23:50:00.000+03:00

Ето няколко безмислени размишления които днес ми минаха през главата. Не се опитвайте да търсите връзка или смисъл- то няма.

Роди се в любов, умря в самота. Защо ли е така? Дали хората ще пируват на смъртния му час, дали ще тъгуват? Не зная аз. Кой може да каже дали е така? Всички сме подчинени на 1 съдба. Даже и на Бог някога ще му дойде края, защото също е подчинен на съдбата, а не- тя на него. Тя е бурен, необуздан поток. Какво да направим освен да я наречем порок? Не порок не е това се знай, защото ние отговаряме за това- то се знай. Ех, всичко си има край- и човека, и природата и божествения рай.Кой може да каже дали е така? Какво може да се случи с човека- със света? Щом Бог съди нас, то кой ще съди него? Или всичко е изравнено? Кой може да каже? Аз съм просто слуга на това битие.

Хубаво време

2007-09-06T23:50:00.000+03:00

Днес станах преди 12ч., че в толкова трябваше да съм на попа да дам пари за подаръка на Лили. Така се събрахме аз, Еликс, Тох, Хидрус, Канелката и Нинген. Поразходихме се на хубавото време, взех си 2 мн готини китайски чаши за чай и това тук:
Поразходихме се 1-во във халбите където 3-та гладници (аз, Ели и Нинген) се наядохме Хубаво след това ходихме до Горгоната, Слънчоглед и на паметника. Времето беше толкова хубаво, че не ни се прибираше :) Беше много забавно и си говорихме за какво ли не. Уж излязох само за малко, но се прибрах след 5 часа xD е поне беше готино :)
Прибрах се и венага снимах новите неща- нямам търпение да отида за още купички.
Трябваше да се видя днес с Желязко но 2 пъти ме набута гласовата му поща и останах с 80 ст. <_<
Останалата част от деня прекарах на компютъра. Пописах си малко с човека когото много харесвам меко казано, което е болно :(

Общо взето това е за днес.

- 5-6 кг.

2007-09-05T22:03:00.000+03:00

Днес хубаво си поспах до 12ч. и си направих палачинки, които станаха супер тънки кое допринесе още повече към кефа от яденето им :) Понаслагах си някои неща на новата USB памет и прескочих до работата да измислим с Дани как да се разменим за да си направя 15те дни по-рано и да не отсъствам 2 а 1 седмица от училище. Не успяхме нищо да измислим. Та ще видим във вторник какво ще ни родят мозъците. В най-лошия случай последния ми работен ден ще е на 28-ми или 30-ти и ще изпусна първите 2 седмици. Др вариант е да работя по-малко от 15 дни и съответно ще получа по-малко пари което мен не ме устройва :/ С бясна скорост отидох на Попа където се събираха пари за партито в събота. Хито имаше някви рани които ме притесниха :( Завлякохме се в Дон Домат където пихме и се веселихме и Еликс дойде. Чибито получи мъмрене от мен и тениската чийто надпис аз бях направила и му хареса както и на другите на масата. Като не мога да рисувам поне готини надписи мога да правя :Р

Качих се на кантара и видях това което очаквах- станала съм 42 кг > поднормено тегло съм :( през последните 2 месеца съм отслабнала с 5-6 кг и то не от неядене (продължавам да си ям като невидяла храна) Отслабнала съм от нерви :( ще се поровя да видя с какво и как да кача някое др килце. А аз се чудя защо напоследък ми се замайва главата от 1 бира :/

И този ден мина

2007-09-05T02:29:00.000+03:00

Днес отново бях на работа. вчера толкова весело и бързо мина времето но днес се влачеше по-бавно и от хиляда годишен старец с 10 бастуна. Сутринта докато нямаше хора се качих до 3-я етаж на Сити сентъра да видя в книжарницата дали няма някоя от книгите които ми трябват, но дрънци. Книжарницата се състои само от 2-3 рафта с книги и не видях нито 1 от многото книги в списъка ми. докато слизах с ескалатора видях в 1 магазин за обувки -70% намаление. Върнах се в магазинчето си и колежката (Рози) вече беше дошла най-после. Казах й за магазина за обувки и 2те се качихме да разгледаме. Баси зверските намаления имаше в този магазин О_О обувки които са стрували преди 54 лв аз ги взех за 17 лв. Новите офицялни обувки с токче изглеждат доста по удобни от предишните които са вече собственост на сестра ми понеже на нея не й правят мазоли. Обух новите и скатах кецовете си под бюрото. Издържах цял ден на тях без да ми направят мазол. Ура! сега остава и да се науча да ходяпо неравни бордюри с тях :) взех си и тетрадките на Фабер Кастел на които се бях наточила. Днес дойде доставчика ни, но пак не ми носеше каната. Мрън! Но за сметка на това когато го питах дали и след като напусна ще мога да си пазарувам от него с отстъпка той каза "да" и много се зарадвах. Рози и днес беше в мойта посока та не се прибирах сама. Задружно нахранихме смотания й шеф който вече цял месец не й е дал пари. (моя шеф поне е редовен и нямам проблеми с него). В нейния магазин как съм се наточила на 2 комплекта за суши..... бла защо трябва единя да е 60 лв. по дяволите.
У нас споделих радостната новина за отстъпката и вс харесаха обувките.

Общо взето типчен скучен работен ден в 1 малко магазинче в скапания Сити сентър.