Христос Воскресе!

Христос воскресе! Воистина воскресе!

Дойде и този светъл празник равняващ се по важност на коледа. За повечето хора Възкресение Христово е периода, в който се натъпкваме с купени и домашни козунаци, епични битки с яйцъ и ръцето във всякакви цветове получили се от боядисването на яйцъ-та.

И тази събота и неделя бях при Мути- бяхме 5-6 души на кръст и Мути го беше хванала здраво музата да ръси простотии. Нагости ни с козунак и яйца, както и някои от нас му носехме. Нещо ме прихвана да рисувам гущер и така се създаде "Дъ гущер Денс". За сега се състои от 3 стъпки, но предстоят още да нарисувам. А как се вписва в хубавия още недовършен пейзаж, който рисувам не е истина.

Колкото и мъчно да ми е май месец няма да ходя на рисуване, евентуално юни отново, ако успея да убедя наще :( Този месец ще отида само за 2 дни за да позирам- пак е нещо де :)
От друга страна , трябва да уча за матури и по немски. Имам по 1 месец и по 2-те да науча. Дано успея, за тази сел трябва да си преборя мързела и да си седна на задника.

Кафемашината ни се развали и сега няма кафеее :((((
Има някакви други- капучино със шоколад- то има повече вкус на топъл шоколад отколкото на кафе. Другото е някакво капучино с екстра много пяна- това нещо и на цвят не издокарва кафето. Трагедия! Особено след като бях започнала да пия по 2-3 кафета на ден -_-"

Най-красивите неща винаги ще зависят от необходимостта
да преодолеем миналото.
Не можеш да се измъкнеш от миналото и да продължиш,
докато не преодолееш миналите грешки и всичко, което ти
причинява болка.

***

В живота има моменти, когато някой толкова ти липсва,
че желанието да се опреш на рамото му запълва всички твой мечти.

***

Когато една врата на щастието се затвори, а друга се отваря,
ние продължаваме да гледаме в затворената врата и не отчитаме
важността на това, което току-що ни се открива.

***

Старайте се да общувате с весели и усмихнати хора,
защото смехът може да превърне тъжния ден
в радостен и щастлив.

***

Мечтайте, за каквото ви се иска да мечтаете.
Отидете там, къде желаете.
Стремете се към каквото ви се иска.
Защото животът е такъв, какъвто си го наптавите.

***

Не мислете, че щастливите получават най-доброто от най-доброто.
Те просто откриват най-доброто от

това, което срещат по пътя си.

***

Рафтинг

Днес бях със сестра ми и нейни приятели и колеги на Рафтинг по река Струма. По време на инструкциите много се наплаших. (Мн е забавно, когато ти кажат нещо от сорта на- Когато паднете във водата се носите и чакате да ви спасят, това може да стане или тук или в Гърция- зависи.) Имах баси шубето, че ще изпадна от лодката, което за щастие не стана. Ремуците в лодката бяха достатъчно здрави и удобни. Гидовете ни и 2-та бяха "леееко" пяни -_-"
Общо взето не ми качи аденалина. Звучи по-страшно отколкото е всъщност, но беше забавно преживяване :) Неопреновите анцузи кото ни дадоха хич не те пазят от намокряне. Бях вир вода, и бельото ми беше прогизнало (добре че си бях взела и резервно).

Някога думите са служели на магията, съхранили са и до днес много от старата си магична сила. С думи един човек може да доведе друг до блаженство или до отчаяние. С думи учителят предава своите знания на учениците, с думи ораторът завладява слушателите и определя техните мнения и решения. Думите пораждат чувства и са всеобщо средство, чрез което хората си влияят един на друг.

Зигмунд Фройд

Шофьорска книжка

Днес най-после майка ми ме закара до КАТ (не отидох сама, защото идея си нямам как да стигна до там). Майка ми беше загубила 1 копието от плащането и продължаваше да твърди че било в мен -_- Започвам да се притеснявам за тази жена- започва все повече да забравя не само неща, които са се случили преди известно време, но и такива, които си й казал преди няколко часа :/
За щастие успях да си взема книжката и само с личната карта (на новата ЛК изглеждам ужасно - искам си старата! :((( )

И така вече черно на розово съм шофьор! :D

Следващата книжка с малко късмет ще е за категория А, но след няколко години - дано! :)

Който има идея как да кача ок 10 кг или поне 7 да стана 50 кг да казва :) (въпреки че 1 приятелка твърди, че пълнея на гъз и крака- пука ми искам поне 2 кг)

В памет на....

Днес на 04.04.2008г. почина Верка Марикина родена на 11.11.1920г. в Сапарева баня.
Омъжва се за чорбаджийския син Стоил Марикин с когото имат 3 дъщери (колкото и Стоил да е искал поне 1 момче за наследник)

Най-голямата дъщеря е Елена, която след завършването си се омъжва за Атанас и заживява в София. Тя има 2 деца- Вяра и Васил. Вяра като майка си също има 2 деца- Елена и Николина, които са първите 2 от общо 4 пра-внука, които Верка доживява да види и опознае. Васил има само 1 син- Атанас.

Втората дъщеря е Лиляна. Тя има една дъщеря- Таня, която заедно с мъжа си роди дъщеря си Линка в Япония, където семейството все още живее.
Малката Линка е последната и най-малката от пра-вниците, но само Верка доживява да се запознае с нея, Стоян почива няколко години преди раждането й.

Най-малката е Снежа. След като се омъжва заживява близо до родното си село в Кюстендил. Има 2 сина- Любомир и Владимир (Влади е 1 година по-голям от Нина)

Като човек Верка беше добра, обичаше да пее и пееше много хубаво. Не беше мързелива, обичаше да шие и плете. През повечето време беше весела и на нас- нейните внуци и пра-внуци- винаги ни беше приятно с нея. Обичаше да ни показва интересни неша и разказва историй от 1 време. През периода в които живя е станала свидетелка не само на комунизма, но и на 2-та Световна война.

Не може да се каже, че е живяла малко или непълноценен живот. През всичките тези години тя успя да види доста страни на живота и да преживее не малко неща. Колко хора в днешно време доживяват пра-внуците си? Като най-голямата от тях е на 23 години? Колко могат да се похвалят с такова нещо?
Пра-баба ми беше силна жена, човек към който имах голямо уважение и много ценях.
Ще ми липсва много малката побеляла, но винаги усмихната старица, която още от вратата на двора ме посрещаше с широки обятия. Ще е странно, пусто и необичайно в старата къща(построена още повреме на турското робство) в която е прекарала толкова години, но от днес вече няма да се чуват кротките й стъпки по старите дъски.

Днес в тази студена петъчна сутрин след дълго и тежко боледуване Верка Марикина заспа и повече няма да се събуди. Успя да доживее 87 години.
Винаги ще си в сърцата ни и обичта ни ще те последва, където и да отидеш.

Сбогом бабо.
Почивай в мир.