Всеки човек когото обичаш не остава обикновен човек.
Някакво странно привличане се излъчва от него.
Някакси се променяш чрез него.
На него можеш дори да кажеш:
"За мен не е важно да си перфектен, безгрешен и съвършен. Нали те обичам."

Объркани мисли част 3

Мислите ми като пчели в кошер зумът. Летят и зумът, откриват различни неща щом се наредят в редици безброй. В кошера - моята глава – нареждат и пререждат прашинките информация. Зумът те и заглушават останалия шум.
Отдам ли им се потъвам в тях, откривам нови хоризонти и звезден прах. В кошера понякога става опасно- пчелите редят редици и форми безброй. Показват ми неща които иска и такива които искам да ги забутам в най-тъмния кът. От страх искам да съм далеч, пчелите да не редят техните форми. Но колкото повече се опитам да ги заточа, толкова по-често идват при мен.
Научих се, събрах смелост и се изправих срещу тях. И в кошера стана по- уютно- вече няма тъмни кътове от които да се боя.
Зумът безспир мислите безброй, красиво и буйно летят и се редят.
Искам да ги уловя с нежна копринена мрежа, да сложа отпечатъка им върху бялата хартия и отново да ги пусна.
Особено много се раздвижват на спокойно и тихо място, когато през тъмните прозорци на очите ми видят проста красота като напр. падането на снежинките, чуят шумиленето на вятъра носещ песни на земи далечни или допира на топлите слънчеви лъчи върху кожата ми… Нещо толкова радва душата и сърцето ми.
Разкриват ми се истини, СтигА да имам смелост да ги приема. Приятно ми е да разсъждавам, да редя думи и изрази, да обсъждам различни теми и аспекти с други хора които да изслушат моите виждания и да споделят своите.

Най-красивият дар е прошката. Където човек не иска да прости се образува стена. С една стена започва затвора!

Какво се слочи през ваканцията:

На 20 декември заминах за Германия. Самолета от софия излетя на време (да не повярва човек). В Мадрит имах ок 2:30 престой, разгледах на спокойствие магазините и седнах да си чета Железния светилник. Самолета от Милано за Щутгарт беше малък и мястото ми беше точно до прозореца (Кеф ^^) Имаше невероятни пейзажи и се напсувах за това че бях забравила фотоапарата. Облаците изглеждаха като пухкав океан а кафявите планински върхове бяха като малки островчета... Като кацнахме установих че в Германия времето е много по-хубаво и топло отколкото при нас (не е честно би трябвало да е обратното). На летището Симон ме чакаше с роза в ръка ^^ Той ми взе багажа и поехме по пътя за дома. През цялото време ме гледаше мен вместо къде кара и се притесних да не стане някоя беля :/ У тях в стаята във ваза ме очакваха още 5 рози. През останалата част от деня си почивахме и вечерта той направи нещо невероятно! Напълни ми ваната, сложи ароматни масла, пяна и листа от рози и 20 свещи с мирис на ванилия около ваната. Това ме остави без дъх, беше толкова приказно...
През останалите дни ходихме на пазар, при сестра му и се запознах с малката Амели. Видях се със спасителя от басейна и беше готино. На бъдни вечер всички си харесаха подаръците, а аз онямях като разопаковах моя от Симон- дигитален фотоапарт Kodak M753! О_О Ходихме няколко пъти на билярд и кино. Успях да издържа 30 мин да се боря с него :D. Кожната ми болест поутихна и ноктите спреха да ми се белят :) Направих толкова много снимки че се чудя как никой не ми скочи на бой XD Запознах се с мъжа на сестра му- Холгер :) мн е весел и забавен- лигави се повече от дъщеря си. С Беате на 1-2 пъти ядохме суши (донесох си цяла книга за правене на суши от германия), също така с нея се глезехме и с по чаша мартини повечето вечери :)
На Нова година се събрахме 10 души у братовчедите му. Ядохме Раклет което беше толкова вкусни и аз ядох толкова много че обвиниха Симон че ме държал гладна :Р издразни ме 1 овца която не иска да плато своя днял от парите за храната защото не била яла нищо др освен скапаното си Тирамису. За сметка на това загубихме по път гаджето й което накрая я остави да си ходи сама.

Общо взето тези 2 седмици бяха точно това от което се нуждаех- лекарството което ме измъкна от дупката в която бях попаднала. Обмислих доста неща, нахоках се за други и си изясних трети. Завърнах се с лека душа и сърце, с нови сили и нови цели. Чувствах се по начин по който отдавна не се бях чувствала а именно- СТРАХОТНО!