Какво се слочи през ваканцията:

На 20 декември заминах за Германия. Самолета от софия излетя на време (да не повярва човек). В Мадрит имах ок 2:30 престой, разгледах на спокойствие магазините и седнах да си чета Железния светилник. Самолета от Милано за Щутгарт беше малък и мястото ми беше точно до прозореца (Кеф ^^) Имаше невероятни пейзажи и се напсувах за това че бях забравила фотоапарата. Облаците изглеждаха като пухкав океан а кафявите планински върхове бяха като малки островчета... Като кацнахме установих че в Германия времето е много по-хубаво и топло отколкото при нас (не е честно би трябвало да е обратното). На летището Симон ме чакаше с роза в ръка ^^ Той ми взе багажа и поехме по пътя за дома. През цялото време ме гледаше мен вместо къде кара и се притесних да не стане някоя беля :/ У тях в стаята във ваза ме очакваха още 5 рози. През останалата част от деня си почивахме и вечерта той направи нещо невероятно! Напълни ми ваната, сложи ароматни масла, пяна и листа от рози и 20 свещи с мирис на ванилия около ваната. Това ме остави без дъх, беше толкова приказно...
През останалите дни ходихме на пазар, при сестра му и се запознах с малката Амели. Видях се със спасителя от басейна и беше готино. На бъдни вечер всички си харесаха подаръците, а аз онямях като разопаковах моя от Симон- дигитален фотоапарт Kodak M753! О_О Ходихме няколко пъти на билярд и кино. Успях да издържа 30 мин да се боря с него :D. Кожната ми болест поутихна и ноктите спреха да ми се белят :) Направих толкова много снимки че се чудя как никой не ми скочи на бой XD Запознах се с мъжа на сестра му- Холгер :) мн е весел и забавен- лигави се повече от дъщеря си. С Беате на 1-2 пъти ядохме суши (донесох си цяла книга за правене на суши от германия), също така с нея се глезехме и с по чаша мартини повечето вечери :)
На Нова година се събрахме 10 души у братовчедите му. Ядохме Раклет което беше толкова вкусни и аз ядох толкова много че обвиниха Симон че ме държал гладна :Р издразни ме 1 овца която не иска да плато своя днял от парите за храната защото не била яла нищо др освен скапаното си Тирамису. За сметка на това загубихме по път гаджето й което накрая я остави да си ходи сама.

Общо взето тези 2 седмици бяха точно това от което се нуждаех- лекарството което ме измъкна от дупката в която бях попаднала. Обмислих доста неща, нахоках се за други и си изясних трети. Завърнах се с лека душа и сърце, с нови сили и нови цели. Чувствах се по начин по който отдавна не се бях чувствала а именно- СТРАХОТНО!