Объркани мисли част 3

Мислите ми като пчели в кошер зумът. Летят и зумът, откриват различни неща щом се наредят в редици безброй. В кошера - моята глава – нареждат и пререждат прашинките информация. Зумът те и заглушават останалия шум.
Отдам ли им се потъвам в тях, откривам нови хоризонти и звезден прах. В кошера понякога става опасно- пчелите редят редици и форми безброй. Показват ми неща които иска и такива които искам да ги забутам в най-тъмния кът. От страх искам да съм далеч, пчелите да не редят техните форми. Но колкото повече се опитам да ги заточа, толкова по-често идват при мен.
Научих се, събрах смелост и се изправих срещу тях. И в кошера стана по- уютно- вече няма тъмни кътове от които да се боя.
Зумът безспир мислите безброй, красиво и буйно летят и се редят.
Искам да ги уловя с нежна копринена мрежа, да сложа отпечатъка им върху бялата хартия и отново да ги пусна.
Особено много се раздвижват на спокойно и тихо място, когато през тъмните прозорци на очите ми видят проста красота като напр. падането на снежинките, чуят шумиленето на вятъра носещ песни на земи далечни или допира на топлите слънчеви лъчи върху кожата ми… Нещо толкова радва душата и сърцето ми.
Разкриват ми се истини, СтигА да имам смелост да ги приема. Приятно ми е да разсъждавам, да редя думи и изрази, да обсъждам различни теми и аспекти с други хора които да изслушат моите виждания и да споделят своите.