1-ва Стипендия ! :))))

Днес си взех 1та стипендия и мноого се радвам 42 лв за 2 месеца. Не са много, но какво да се прави. (Благодаря на човека благодарение на който получавам тази стипендия :))Тъкмо в събота мислих да ходя със сестрата малко на пазар. Вече си правя списък за коледните подаръци. За сега най-много главоболия ми прави подаръка за сестрата- трябва ми китара до 50лв и 2ра употреба може.

Болиии :((((((( + Приятна неочаквана среща

Цял ден едва се движа корема толкова яко ме боли че ми пречернява. Освен това до 4ч. сутринта четох ХП 7 в леглото и не се наспах -_-" Закачили са бележка, че дават стипендийте за Октомври и Ноември- екстра! ^о^ но се оказа че компютрите им нещо се преебали и не можах да си я взема днес. Нищо утре :) нямам търпение! Днес отново не си извадих карта за транспорт а в метрото още не са ме хванали :/ следващия път ще си направя експеримент колко време ще минавам с изтекла карта. Маниакса ми се обади и се видяхме :) отдавна не се бяхме виждали с него ще си наваксаме :)

Начало на 1 гадост и Хари Потър 7

Рано отидох до пощата тъй като беше пристигнало нещо което отдавна чаках- Хари Потър 7. Книгата си я бях поръчала от Германия и след 1-1,5 седмици ми пристигна. Бащата ми се поскара за това колко му излезе това мое удоволствие, но поне му дадох половината от парите (25лв)Веднага започнах да чета (е как иначе :Р )Книгата е 1 хубава тухличка. Тя става по-добре за трепане на хора даже и от Лун Юй на Конфуций (учителя Кун). По физическо си носех анцунг за 1ви път този срок!!!!! Тази скапана пача по физическо не ни повярва че сме си направили серията и трябваше да я повторим което означава 120 коремни преси общо -_-" а не съм правила от 1 година. Следващите дни ще бъдат мъка въпреки че пих аспирин.

Масаж - рисуване - кино

Сутринта започна много приятно. С Хипи се бяхме разбрали да отида у тях да си направим по 1 масаж. Оказа се че имам 1 камара блокажи по гърба и след масажа ми беше някво леко и готино. Не ми остана време да отида за катастрон :/ та молих Мути да ми даде. Рисувах мн готин черен телефон с шайба но така ме мързеше та Алекс се скъса да ми се кара.
След това се видях отново с Адриан и ходихме на кино. Алекс я заболя корема и не дойде а Ники поседя при нас докато започне филма и си отиде. Гледахме Час Пик 3 и на някои моменти се просълзих от смях. Не метрото отново потънахме в разговох и както вчера хвахан пред последното метро.

Майка ми вече нищо не ми казва когато се прибирам толкова късно което ме радва.

Крими вечер

Засякох се с Адел но бака на базата. Повечето ми неща които нз в кой са ми били в него и др седмица ще ми ги върне.
Прескочих непланувано до нас за 1 душ, че не можех да се трая и отиох да се видя с Мърмотчето у което се смяхме 1 хубаво на герой от WoW. За съжаление така и не остана време да изиграем 1 шах :( Изпратихме приятелката му и после и мен до метрото където и Адриан Лазаровски скоро дойде и 2та с непо потеглихме за Орлов мост докато Мърмота отиде към НДК. На моста решихме, че не ни се чака и тръгнахме пеше към Плиска. Този път на Крими вечерта не задрямах и мо беше интересно. Автора е преподавател в НАТФИЗ и книгата му се казва Лошите и злите. направи ми доста добро впечатление нещата които автора каза (особено разграничението кои са лоши и кои- зли). Адриан си купи книгата и си взе автограф. По-нататък може да го помоля да ми я даде да прочета. Пихме на коктейла който последва и на връщане седнахме в МакДоналдс да хапнем и побъбрим. С този човек как се увличам в приказки за какво ли не че не усещам кога минава времето. Разговорите с него ми действат доста разтоварващо.
Вечера мина доста приятно общо взето :)

Поредния ден

Днес нищо осоебно не се случи. Майка ми реши че вече няма да ми дава да спя колкото си искам и да ставам 30 мин преди да изляза за училище та сутринта се поскарахме малко. В училище имахме само 4 часа КТР (Композиране на тъкачна рисунка) и УпДес ни отпадна защото г-жата имала др работа и заради това следващоте 2 четвъртъка ще имаме по 3 часа УпДес и ще имаме общо 7 часа вместо 6. Днес забравих да се кача до канцеларията да ми сложат 1 печат в бележника които са пропуснали да направят, но заради това ми правят проблеми когато ходя да си вадя карта за транспорт -_- Няква г-жа която преподава по нещо на другата група ни влезна в последния час и ни обвини че ние сме чукали по вратата и ни нарече идиоти. В резултата на което въпреки че нашата г-жа ни посна 5-10 мин по-рано ние си седяхме в стаята и чакахме да бие звънеца за да се разправяме с нея. Беше весела гледка как половин клас седи в коридора и чака да се отвори вратата за да се разправя с тази. След това си седнах на пейка пред НДК и си почетох малко "Енциклопедия на нечистите сили". Когато се стъмни достатъчно че да си разваля очите тргнах към работата на Милен и по път дадох стотинките си на 1 уличен певец. Милен днес нещо не му беше ден после като отидохме да пием нещо (аз, той гаджето му Цвети, Пешо Художника и ани Съфър) сякаш се поободри малко, но и ние му се понакарахме. С Пешо обсъжбдахме политическата и моралната страна на Покръстването на българите. После той ме изпрати на метрото защото само той беше в койта посока. Пред входа на метрото където се заговорихме засякохме Адриан и се оказа, че те 2та се познават а Адриан със тази негова шапка приличаше на татарин. поговорихме си малко и Пешо продължи, а ние слезнахме в метрото. Оказа се че жената на приятеля с който беше Адриан е била учителка в старото ми училище но не мога да си я спомня.
Утре ще се ходи отново на Крими вечер. Дано този път не задрема пак :/

ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!

Това е нещо старо но много готино и има много истини в него.

Джордж ГАРЛИН

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин – известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години – написал тези невероятно изразителна статия – толкова уместна и днес.

Парадоксът на нашето време е, че
имаме високи сгради, но ниска търпимост,
широки магистрали, но тесни възгледи.
Харчим повече, но имаме по-малко,
купуваме повече, но се радваме по-малко.
Имаме по-големи къщи,
но по-малки семейства.
Повече удобства, но по-малко време.
Имаме повече образование, но по-малко разум,
повече знания, но по-лоша преценка,
имаме повече експерти, но и повече проблеми,
повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много,
харчим твърде безотговорно,
смеем се твърде малко,
шофираме твърде бързо,
ядосваме се твърде лесно,
лягаме си твърде късно,
събуждаме се твърде уморени,
четем твърде малко,
гледаме твърде много телевизия
и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си,
но намалихме ценностите си.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко
и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот,
но не добавихме живот към годините.
Отидохме на луната и се върнахме,
но ни е трудно да прекосим улицата и
да се запознаем с новия съсед.
Покорихме космическите ширини,
но не и душевните.
Правим по-големи неща,
но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.
Подчинихме атома,
но не и предразсъдъците си.
Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри,
които складират повече информация
и бълват повече копия от когато и да било,
но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,
големите мъже и дребните души,
лесните печалби и трудните връзки.
Времето на големи семейни доходи и повече разводи,
по-красиви къщи и разбити домове.
Времето на кратките пътувания,
еднократните памперси и еднократния морал,
връзките за една нощ и наднорменото тегло и
на хапчетата, които правят всичко –
възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.
Време, в което има много на витрината,
но малко в склада.
Време, в което технологията позволява това писмо да стигне до Вас, но също Ви позволява да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.

Запомнете, отделете повече време,
на тези които обичате,
защото те не са с Вас завинаги.
Запомнете, кажете блага дума на този,
които Ви гледа отдолу нагоре с възхищение,
защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до Вас.
Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си,
защото това е единственото съкровище,
което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте “Обичам те” на любимите си,
но най-вече наистина го мислете.
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Запомнете и се дръжте за ръце,
и ценете моментите, когато сте заедно,
защото един ден този човек няма да е до Вас.
Отделете време да се обичате.
Намерете време да си говорите.
Намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим,
а с моментите, които спират дъха ни!

Дни след РД-то

Тези Рисунки са на някво момче което ги донесе в неделя вечерта на курса да ги покаже на Мути. Мн ми харесват :)

В неделя се наспах едно хубаво, а после на курса Мути се възмути че съм със зимната си пола :D Рисувах си още неща от съботното ми и беше весело. Оплесках 2 контролни. Направих всичко което ми оставаше и си изпратих документите за кандидатстване за стипендията. Сега трябва да чакам да видя дали ще мина 1-ви кръг. Дано да ме одобрят и ще стане весело :)

Баба и дедо като никога не ми подариха непо от магазин за 1 лв.!!! Дадоха ми пари за Хари Потър 7 а тати се съгласи да ми даде точки Шел които ще ми осигурят 16 лв отстъпка :)

Още не са ни дали стипендийте от училище и се нервирам вече.

Упражнявам се да свиря на тарамбуките и е мн забавно :)

Оказа се, че Бари обича захаросан ананас О.о Докато ядох го гледа все 1 е пържола или варено яйце (много обича варени яйца).

Купих си бял плетен суитчър с парите за подарък от чичо Вальо. Беше скъсан на 2 места но успях така да ги зашия, че не си личи :)

Килимчето което си тъча по Десениране се получава готино.

Установих, че най мн идей за писане имам сутрин до обяд вечер сякаш главата ми се е изпразнила от идей :( За това още се моткам още в началото на 2-ра глава.

Честит рожден ден на меееен ^о^

Днес ми беше рожденя ден и беше готино :) сутринта се нагласих хубаво и на рисуванто Алекс ми налетя да ми чистити та замалко да ме събори. Тя ми подари малко пластмасова тарамбука на която много се зарадвах а от Ники получих кошничка със сушени плодове в нея и мн готини картички направени от тях ^^ днес рисувах каквото на мен ми скимне и се получи доста хубаво. Мути даже каза да направя 1 серия от 5-6 рисунки с такива неща- екстра!
Звънях му няколко пъти да се видим да го почерпя но той не ми вдигна :( и си отидох до нас. Попът вятъра щеше да ме отнесе- баси вятъра имаше на някои места. Трябва да започна да си нося камъни в джобовете -_- Хапнах дюнер (отдавна не бях яла ) но той беше толкова голям че го ядох с вилица :Р поседях малко у нас (30-40мин) и хайде на следващата среща за която подраних, в църквата имаше сватба та се отказах от нея и разглеждах магазините в подлеза. Когато се върнах Адриан вече чакаше търпеливо някой да се появи (замалко да го подмина xD ) той ми подари 2 книги "Пълна енциклопедия на нечистите сили" и "Целувката" изглеждат доста интересни и скоро ще ги прочета :) след малко дойдоха и Алекс, Ники и Фрида. Отидохме в Лучано на Славейков да пийнем по нещо и като стана време прескочих до попа да почерпя аниме феновете. Беше готино ^^. Накрая оставих кутията с бонбоните на Алукард и направих малък спринт от попа до Лучаното. По път ни настигнаха Мая и Мърмота (стъклен шах и голяма роза от станиол ^сугой^ )скоро и Йони се присъедини към нас и се запътихме към ресторанта и по път забърсахме и Рене от който получих мн готин букет с цветя. Масата ни я бяха приготвили на първия етаж, започна голямото разопаковане на подаръци Фрида ми подари черна блуза и цвете в саксия а Йони- лосион за тяло и душгел на FM. Скоро дойде и какито ми (като мене с къса пола и ботуши)от нея и Рене получих Голяма дървено-кожена тарамбука с маракаса и индианска свирка. така инструментите минаха през всички кой от кого по-фалшиво свиреше хахаха. Вече бяхме изяли повечето от храната (само от ориза имаше останало и тук-таме месо) когато и Хипито се присъедини към нас (черна чанта с череп със сърчице) и стана още по-весело. Изщракаха се доста снимки, изяде се доста храна, изпи се кво ли не, голямо количество лигавене също беше неразделна част :) след 4 часа в ресторанта си тргнахме за да могат всички да си хванат транспорта. Какито беше с опела (добре че беше с кола че подаръците мъчно се мъкнеха). Оставихме Фрида пред входа й че няма да й дам в никакъв случай да се разхожда сама по тъмно из люлин. Майка й започва вече да я пуска насам-натам с мен което е мн хубаво.

Това беше този готин ден днес прекарахме си готино угоих ги за коледа така че няма нужда да се притеснявам за коледната трапеза. Жалко само че 3ма души който мн исках да дойдат и да се видим ги нямаше :( но въпреки това си прекарах готино както и всички останали (щом на Адриан и Рене не им беше скучно значи екстра ^^ ) (това ми напомня че Рене ми е обещал спагети отдавна- трябва да му припомна).

Ново стихотворение и още нещо

Отдавна не съм писала, но с малко мерак ще започна пак :/

Напоследък не се е случило нищо особено. Училище, у нас, курс, и тук таме пиене/ядене на китайско с някой приятел. Всех си 2та препоръка и сега ми трябва само 1 подпис и няколко печата от канцеларията на училището и ще мога да си пратя документите. Намислила съм за края на годината да събера всичко каквото съм писала в 1 малка книжка (мисля тя също да се казва "Объркани мисли") от която да подаря по 1 на учителите които са ми дали нещо или са ми помогнали през тези 6 години :)

ОТНОВО ЗАПОЧНАХ ДА ПИША!!!!!!!

Започнах нова стара история. Вече съм готова с 1ва глава, а до 2-3 дни би трябвало и 2ра да е готова :)(Благодаря на Алекс и Йони чийто истори ме изтръгнаха от творческата дупка)

Започнах курсове по рисуване където ходи и Алекс а от скоро и Ники започна да идва ^^ (като ги гледам 2та мед ми капе от сърцето) Рисуването не върви особено добре за сега имам само 2 хубави рисунки (ябълка увеличена 4 пъти и конски череп).

Исках за РДто ми да си подаря Тату и с Ники се бяхме разбрали да отидем в студиото в което работи сестра му да разгледам албумите, но за съжаление се отложи за др път.

Времето лекува само физически рани но душевни- не това го разбирам след всеки изминал месец (за сега са 5 и 1/2 ).

Известно време сънувах няколко вечери поред кошмари и на сутринта приличах на зомби а възглавницата ми беше подгизнала -_-

Отново ще се явя на кормуване за 4-и път, но ще видим кога.

Днес ми дойде музата за стихотворение (знам си, че като чета лирика така става, но нека ми е зле)
Ето го и готовото стихотворение. Посветено е на 1 специален човек, който ми влезе под кожата като никой друг.

Молитва

Обръщам се към теб
о, висша сила,
пощади ме ти в смъртта
където грешна и уморена ще отлетя.

Моля те, не за щастие неземно,
ни за злато блаженно,
а моля те за опрощение
на мойто грешно вдъхновение.

Вземи ми всичко
що грешно ти се види-
потърси надлъж и нашироко.
Вземи и заспи

Какъв ще е моя жреби?
На грешница в бели роби?
Или правда пък ще бъда
сред облачни простори?

Прати ме там, където
сърце ми ще гори.
Там, където и неговото
горещо ще тупти.

Заличи спомените зли
пуснали корени в нашите души.
Нека там се възцари
сладостта на нашата любов и мечти.

Ако той в Ада отиде,
а аз в Рая, тогаз
облаците ще запаля
и ще превърна рая в ад.

Ако обаче мой дом се окаже Ада,
а за него рая
ще бъда по-чиста от сълза
за да се издигна от пепелта.

В смъртта си те моля горещо
да ми върнеш любовта
и с него отново да се слея и се обичаме,
както времето се слива с вечността.

И този път глупости няма да правя.
И той ще бъде горд- та чак няма да повярва!
Ще ме обича пак- тоз път без да страда.
Ще се превърна в слънце и отново ще засиая
и ще викам с пълен глас:
- Те това е Рая!