Объркани мисли част 2

Равновесие. Страшно нещо е то. Известно време летяхна крилата на щастието, но не може да си винаги щастлив. Равновесие. За всеки щастлив миг трябва да платиш. Цената рядко е еквивалентна. Понякога за 1 щастлив миг плащаш многократно по-дълъг период от мъка. Понякога именно за това ме е страх от щастието. Звучи глупаво- да те е страх да бъдеш щастлив. Незабравяйте че всичко си има цена. Колкото по-голямо е щастието ти толкова по-голяма ще е цената за него. Никой не те пита съгласен лиси или - не. Таксата е задължителна. Щастието те кара за цениш и живееш за мига, в това състояние си съгласен на всякаква цена без да се пазариш за нея. Не че тук е възможен какъвто и да е пазарлък. Толкова висока цена плащам за предишното мищастие, че с пръстите си усещам дъното на черното езеро в което потъвам все повече. Всякакви сили за борба да се измъкна, да изплувам на повърхността - изсмуква ги черната вода и на тяхното място мъката и отчаянието пускат все по-дълбоки корени. Скоро ще достигна дъното, ще легна на него и тогава тежката тиня ще измука и послените капки сила, воля и разум от тялото ми. Тогава от ще остане просто празна обвивка която не може да дарява щастие наоколните и тя самата не може да го получава- просто ще продължава да съществува. Да, да съществува понеже вече е загубила живота. Черната вода около мен е опасна. Всеки път когато събера малко сили да изплувм малко по-близо до повърхността става нещо и сякаш 2 ръце се протягат, натискат менадолу и ме душат. "Пусни ме, дайми да живея! Престани умолявам те! Не ме ли рано достатъчно? До кога?! До кога ще ме наказваш и нараняваш? Сам виждаш че съм на дъното вече или и това не ти стига? Убий ме или ми дай да живея."
На дъното съм вече. Отдавна не виждам светлината. С нажежено желязо ми изтръгнаха надеждата и вярата. Какво остана от мен? Труо без душа, надежда и радост. Само бзкрайните води на мъката, отчаянието и мрака изпълват измършавялото тяло. Преди молих за милост, и сега продължавам да умолявам силите за помощ, но гласа ми вече ешепот. И за сълзите са нужни сили- нямам ги, нищо нямам и не ми остана. Нищо... Кой може да ми помогне? Няма такъв. Единствено койтоможе да превърне това мъртво блато в животворна гора е един човек. Но неси првя заблуди той да ми върне живота.
Искам да живея по дяволите и да съм щастлива като всяко друго същество, но... нямам сили вече за борба- нямам просто и последната капка е изпита. Нямам сили, нямам надежда нямам нищо и никого само мрака и болката. Скоро и тялото ще загине...съвсем скоро...

Тежка нощ 2

Бах си легнала в 4:30 и въпреки това сама се събудих в 8-8:30 дочетох си "Стражите!" от които ми бяха останали само 3 листчета, пих кафе и се помотках. Най-после се изкъпах и тълго нищо не можа да ме изкара от банята. Следващия път ще си напълня ваната и.......... въпреки дългото седене на вън нищо ми няма. Тази вечер отново бях на купон. Този път по случай РДто на Лили. От нас получи китакси комплект за чай + камбанки мн бяха готини и с парите които ни бяха останали взехме и голям букет. Прекарахме си много весело :) за 1ви път пях на караоке и даже на телефона си записах граченето xD когато някой ме ядоса ще му пускам записа и горко му. нищо че на плейбек се чуват Тох и пъпешчето + още народ. Тохчето се понакърка но по-голямата част от пиянството сиго изкара на дансинга и следователно там беше още по-весело. Легнахме си ок 2-3 часа (РДто почна ок 19ч.)като на опънатия диван легнахме 1 момиче> аз> Тох> пъпеш всички се гушнахме 1 хубаво и сумати време си говорихме простотий от които не заспахме. Хипити от рано беше заспал на 1 от фотьойлите та взехме да го завием със суичъра му. Поради малкия брой одяла фрупичката ни на дивана използва и пончото ми под което без проблеми се побират 2ма души. Димито се напи много лошо за 1ви път.За цялата вечер изпих 1 пръст ром и всичко останало безалкохолно.Тох пиеше бяло вино което мн приличаше на лифт ябълка и така с пъпеша като тргнахме да отпиваме от чашата ми на големи глътки ни се прииска да убием Тох (После докато лежахме го изгъделичках 1 хубаво за отмъщение хихи)Насутринта ми разправяха как на съм съм ритала одялотои съм говорила че мие много топло което си беше така, че по 1 време спах отвита. Този път не ми дадоха да спя на ръбче :( Сутринта не усетих кога те момчетс станаха и с момичето се разположихме на целия диван но те се върнаха и отново се нагъчкахме. Поне никой не можеше да се оплаче че му е студено особено аз и тох които бяхме по средата. Помогнаме на Лили да пооправи и се изнесохме. С полу-умрялото Хипи замалко да не заспим в метрото. Най-после у нас (в 9ч.) само си свалих всичко и в леглото и така откарах до 18-18:30 можех и още но исках да си попиша малко с Него :)

Tежка нощ

2 поредни нощи купон не ми се отразиха много добре но пък беше забавно.

Да започнем от 8.09.07г.
Хито и Валя организираха страхотен купон послучай новия сайт www.animes.bg Цял ден на работа се натъпчих с 2 питбул-а за да имам сили и за купона. Партито беше готино, хората се забавляваха и като пристигнах докато минавах през тълпата да си оставя нещата и Коста ме взигна и започна да поскача с мен Като ме пусна отново на пода метнах пончото и чантата и също се присъединих към подскачащата маса :) В последствие си получих изпросента прегръдка за "Здрасти" от Него.
Изпих 2 мартинита в които и лед не ми бяха сложили х_х но пак не ме хвана :( Стана ми гадно след няколкото неуспешни опита Той да ми обърне малко внимание и поседях известно време на на клинча отвън с надеждата студа да ми помогне някси а и също така както си седях мислих за някои неща. По 1 време Галя и Патриота се присъединиха, поговорихме си малко и Галя се беше заканила да слезе долу да ми извика някого което за мое огромно облекчение не направи. Поседяхме още малко с патриота и поразсъждавахме за някои неща. Отново долу при останалите не бях по-добре и някои хора се притесниха за мен :(
По 1 време с Валя и Хипито се изнесохме да си ходим. Не ми се спеше, но още по-малко ми се искаше после да си ходя сама.

Бързо време

Днес цялото време на работа прекарах в четене на "Стражите!" на Пратчет. Напавих много хубав оборот и сега още по-малко ми пука за оборота утре. Хормоните така яко са ме погнали, че и на яве и на сън виждам навсякъде 1 човек по Адамово облекло >_< Разсъждавах над какво ли не... о времето ми мина доста бързо. Тъкмо си мислих как утре вечер ще отида с рокличка и видях какъв порой се излива на вън. Оказа се че кецовете ми пропускат мамка им и подгузнах ор колената надолу. По радиото даваха балади и в комбинацията на това + тъмна дъжновна вечер... почувствах се много самотна :( и започнах да се задушавам, изведнъж не ми достигаше въздуха и колкото и дълбоко да дишах пак не ми стигаше :( Оправих се някакси и аз нз как. Плувайки в собствените си обувки и подгизнала и премръзнала от студ се добрах до топлия апартамент. Направих си кърваво-червен чай който беше доста кисел (каквато съм и аз сутрин. Миризмата ми навяваше стомени от когато бях малка и беше доста приятно.

Въпреки чая още мръзна все 1 съм се качила по лятна рокличка на Мусала посред зима >_>

Объркани мисли част 1

Ето няколко безмислени размишления които днес ми минаха през главата. Не се опитвайте да търсите връзка или смисъл- то няма.

Роди се в любов, умря в самота. Защо ли е така? Дали хората ще пируват на смъртния му час, дали ще тъгуват? Не зная аз. Кой може да каже дали е така? Всички сме подчинени на 1 съдба. Даже и на Бог някога ще му дойде края, защото също е подчинен на съдбата, а не- тя на него. Тя е бурен, необуздан поток. Какво да направим освен да я наречем порок? Не порок не е това се знай, защото ние отговаряме за това- то се знай. Ех, всичко си има край- и човека, и природата и божествения рай.Кой може да каже дали е така? Какво може да се случи с човека- със света? Щом Бог съди нас, то кой ще съди него? Или всичко е изравнено? Кой може да каже? Аз съм просто слуга на това битие.

Хубаво време

Днес станах преди 12ч., че в толкова трябваше да съм на попа да дам пари за подаръка на Лили. Така се събрахме аз, Еликс, Тох, Хидрус, Канелката и Нинген. Поразходихме се на хубавото време, взех си 2 мн готини китайски чаши за чай и това тук:
Поразходихме се 1-во във халбите където 3-та гладници (аз, Ели и Нинген) се наядохме Хубаво след това ходихме до Горгоната, Слънчоглед и на паметника. Времето беше толкова хубаво, че не ни се прибираше :) Беше много забавно и си говорихме за какво ли не. Уж излязох само за малко, но се прибрах след 5 часа xD е поне беше готино :)
Прибрах се и венага снимах новите неща- нямам търпение да отида за още купички.
Трябваше да се видя днес с Желязко но 2 пъти ме набута гласовата му поща и останах с 80 ст. <_<
Останалата част от деня прекарах на компютъра. Пописах си малко с човека когото много харесвам меко казано, което е болно :(

Общо взето това е за днес.

- 5-6 кг.

Днес хубаво си поспах до 12ч. и си направих палачинки, които станаха супер тънки кое допринесе още повече към кефа от яденето им :) Понаслагах си някои неща на новата USB памет и прескочих до работата да измислим с Дани как да се разменим за да си направя 15те дни по-рано и да не отсъствам 2 а 1 седмица от училище. Не успяхме нищо да измислим. Та ще видим във вторник какво ще ни родят мозъците. В най-лошия случай последния ми работен ден ще е на 28-ми или 30-ти и ще изпусна първите 2 седмици. Др вариант е да работя по-малко от 15 дни и съответно ще получа по-малко пари което мен не ме устройва :/ С бясна скорост отидох на Попа където се събираха пари за партито в събота. Хито имаше някви рани които ме притесниха :( Завлякохме се в Дон Домат където пихме и се веселихме и Еликс дойде. Чибито получи мъмрене от мен и тениската чийто надпис аз бях направила и му хареса както и на другите на масата. Като не мога да рисувам поне готини надписи мога да правя :Р

Качих се на кантара и видях това което очаквах- станала съм 42 кг > поднормено тегло съм :( през последните 2 месеца съм отслабнала с 5-6 кг и то не от неядене (продължавам да си ям като невидяла храна) Отслабнала съм от нерви :( ще се поровя да видя с какво и как да кача някое др килце. А аз се чудя защо напоследък ми се замайва главата от 1 бира :/

И този ден мина

Днес отново бях на работа. вчера толкова весело и бързо мина времето но днес се влачеше по-бавно и от хиляда годишен старец с 10 бастуна. Сутринта докато нямаше хора се качих до 3-я етаж на Сити сентъра да видя в книжарницата дали няма някоя от книгите които ми трябват, но дрънци. Книжарницата се състои само от 2-3 рафта с книги и не видях нито 1 от многото книги в списъка ми. докато слизах с ескалатора видях в 1 магазин за обувки -70% намаление. Върнах се в магазинчето си и колежката (Рози) вече беше дошла най-после. Казах й за магазина за обувки и 2те се качихме да разгледаме. Баси зверските намаления имаше в този магазин О_О обувки които са стрували преди 54 лв аз ги взех за 17 лв. Новите офицялни обувки с токче изглеждат доста по удобни от предишните които са вече собственост на сестра ми понеже на нея не й правят мазоли. Обух новите и скатах кецовете си под бюрото. Издържах цял ден на тях без да ми направят мазол. Ура! сега остава и да се науча да ходяпо неравни бордюри с тях :) взех си и тетрадките на Фабер Кастел на които се бях наточила. Днес дойде доставчика ни, но пак не ми носеше каната. Мрън! Но за сметка на това когато го питах дали и след като напусна ще мога да си пазарувам от него с отстъпка той каза "да" и много се зарадвах. Рози и днес беше в мойта посока та не се прибирах сама. Задружно нахранихме смотания й шеф който вече цял месец не й е дал пари. (моя шеф поне е редовен и нямам проблеми с него). В нейния магазин как съм се наточила на 2 комплекта за суши..... бла защо трябва единя да е 60 лв. по дяволите.
У нас споделих радостната новина за отстъпката и вс харесаха обувките.

Общо взето типчен скучен работен ден в 1 малко магазинче в скапания Сити сентър.