Ново стихотворение и още нещо

Отдавна не съм писала, но с малко мерак ще започна пак :/

Напоследък не се е случило нищо особено. Училище, у нас, курс, и тук таме пиене/ядене на китайско с някой приятел. Всех си 2та препоръка и сега ми трябва само 1 подпис и няколко печата от канцеларията на училището и ще мога да си пратя документите. Намислила съм за края на годината да събера всичко каквото съм писала в 1 малка книжка (мисля тя също да се казва "Объркани мисли") от която да подаря по 1 на учителите които са ми дали нещо или са ми помогнали през тези 6 години :)

ОТНОВО ЗАПОЧНАХ ДА ПИША!!!!!!!

Започнах нова стара история. Вече съм готова с 1ва глава, а до 2-3 дни би трябвало и 2ра да е готова :)(Благодаря на Алекс и Йони чийто истори ме изтръгнаха от творческата дупка)

Започнах курсове по рисуване където ходи и Алекс а от скоро и Ники започна да идва ^^ (като ги гледам 2та мед ми капе от сърцето) Рисуването не върви особено добре за сега имам само 2 хубави рисунки (ябълка увеличена 4 пъти и конски череп).

Исках за РДто ми да си подаря Тату и с Ники се бяхме разбрали да отидем в студиото в което работи сестра му да разгледам албумите, но за съжаление се отложи за др път.

Времето лекува само физически рани но душевни- не това го разбирам след всеки изминал месец (за сега са 5 и 1/2 ).

Известно време сънувах няколко вечери поред кошмари и на сутринта приличах на зомби а възглавницата ми беше подгизнала -_-

Отново ще се явя на кормуване за 4-и път, но ще видим кога.

Днес ми дойде музата за стихотворение (знам си, че като чета лирика така става, но нека ми е зле)
Ето го и готовото стихотворение. Посветено е на 1 специален човек, който ми влезе под кожата като никой друг.

Молитва

Обръщам се към теб
о, висша сила,
пощади ме ти в смъртта
където грешна и уморена ще отлетя.

Моля те, не за щастие неземно,
ни за злато блаженно,
а моля те за опрощение
на мойто грешно вдъхновение.

Вземи ми всичко
що грешно ти се види-
потърси надлъж и нашироко.
Вземи и заспи

Какъв ще е моя жреби?
На грешница в бели роби?
Или правда пък ще бъда
сред облачни простори?

Прати ме там, където
сърце ми ще гори.
Там, където и неговото
горещо ще тупти.

Заличи спомените зли
пуснали корени в нашите души.
Нека там се възцари
сладостта на нашата любов и мечти.

Ако той в Ада отиде,
а аз в Рая, тогаз
облаците ще запаля
и ще превърна рая в ад.

Ако обаче мой дом се окаже Ада,
а за него рая
ще бъда по-чиста от сълза
за да се издигна от пепелта.

В смъртта си те моля горещо
да ми върнеш любовта
и с него отново да се слея и се обичаме,
както времето се слива с вечността.

И този път глупости няма да правя.
И той ще бъде горд- та чак няма да повярва!
Ще ме обича пак- тоз път без да страда.
Ще се превърна в слънце и отново ще засиая
и ще викам с пълен глас:
- Те това е Рая!