Бързо време

Днес цялото време на работа прекарах в четене на "Стражите!" на Пратчет. Напавих много хубав оборот и сега още по-малко ми пука за оборота утре. Хормоните така яко са ме погнали, че и на яве и на сън виждам навсякъде 1 човек по Адамово облекло >_< Разсъждавах над какво ли не... о времето ми мина доста бързо. Тъкмо си мислих как утре вечер ще отида с рокличка и видях какъв порой се излива на вън. Оказа се че кецовете ми пропускат мамка им и подгузнах ор колената надолу. По радиото даваха балади и в комбинацията на това + тъмна дъжновна вечер... почувствах се много самотна :( и започнах да се задушавам, изведнъж не ми достигаше въздуха и колкото и дълбоко да дишах пак не ми стигаше :( Оправих се някакси и аз нз как. Плувайки в собствените си обувки и подгизнала и премръзнала от студ се добрах до топлия апартамент. Направих си кърваво-червен чай който беше доста кисел (каквато съм и аз сутрин. Миризмата ми навяваше стомени от когато бях малка и беше доста приятно.

Въпреки чая още мръзна все 1 съм се качила по лятна рокличка на Мусала посред зима >_>